Когато Еманюел Джонатан Окело решил да отвори собствен ресторант, той нямал никакво съмнение какво ще бъде в центъра на менюто - rolex. В Уганда това име няма нищо общо с луксозните часовници, а обозначава една от най-обичаните улични храни в страната.
Ястието носи името си от израза "rolled eggs". Първите продавачи започнали да слагат омлет в индийски чапати хляб и да го навиват на руло, а с времето името постепенно се превърнало в "rolex". Самото чапати пристига в Уганда с индийските работници, доведени от британците за строежа на железниците в началото на миналия век. Постепенно местните хора адаптирали рецептата, правейки хляба по-мек отвътре и по-хрупкав по краищата.
Първоначално rolex бил евтина и засищаща храна за работници в източната част на страната, но с годините се разпространил из цяла Уганда. Огромна роля за популярността му имали студентите, тъй като струвал около 20 цента и бил достатъчно питателен за цял ден. Именно така Окело открил ястието и станал негов голям почитател.
В най-традиционния си вариант rolex представлява тънък омлет с домати и зеле, увит в чапати. С времето обаче рецептата започнала да се развива. По време на пътуване до туристическия град Джинджа Окело опитал вариант с пържено шкембе и това му дало идея, че почти всичко може да бъде добавено в rolex. Така започнал да измисля различни комбинации - с телешки наденици, пилешко, бекон, кайма, авокадо, къри и още десетки варианти. В един момент дори експериментирал с плодове, но този вариант не спечелил особена популярност сред клиентите.
Днес ресторантът му The Rolex Guy има два обекта - в столицата Кампала и в Ентебе, както и доставка между двата града. Менюто заема междинно място между евтината улична храна и скъпите ресторанти, а най-богатият rolex струва около 5.50 долара.
Според автора Джонатан Кабуго, написал дори книга за ястието, rolex е донесъл истинска промяна в угандийската кухня. Традиционно храната в страната включвала месо или зеленчуци със сос и голямо количество гарнитура като банани или грудки. Rolex обаче събира всичко в едно удобно руло, което може да се яде навсякъде и се приготвя лесно. Именно това помогнало на много млади хора да започнат собствен малък бизнес.
С времето ястието продължава да се променя заедно с културата на страната. В Кампала например вече се предлагат варианти с етиопско широ - кремообразна яхния от нахут или бакла. Модерни кафенета създават версии с маслини, сушени домати, спанак и сирене фета, а Окело дори експериментира с rolex пица.
Днес ястието се е разпространило и извън Уганда - може да бъде открито в Кения, Руанда и Бурунди, но именно в Уганда то се е превърнало в неофициално национално ястие, пише CNN. За мнозина няма по-добър символ на местната кухня от rolex - толкова популярен, че според угандийците името вече принадлежи на храната, а не на часовниците.
