Има голяма вероятност редовно да си бъркаме в носа, особено ако приличаме на жителите на Уисконсин, САЩ. Това не е обида към щата - просто най-добрите научни данни по темата идват именно от изследване там.
През 1995 г. учени решават да проверят колко разпространен е навикът сред възрастните и дали при някои хора той може да достигне ниво, което да се счита за психиатрично разстройство. Те провеждат анонимно проучване сред случайно избрани жители на Дейн, Уисконсин. Резултатите са повече от красноречиви: цели 91% от анкетираните признават, че си бъркат в носа. Интересното е, че само около 75% смятат, че това е нещо, което правят всички останали.
"Това първо популационно изследване на навика показва, че той е почти универсална практика при възрастните", заключават учените. Но добре ли е да изяждаме "находките"?
Източник: iStock
Тук въпросът става по-деликатен. Научният термин за това е мукофагия - най-леката форма на т.нар. автоканибализъм. И както може да се предположи, има някои плюсове и минуси, които учените обсъждат.
Първият проблем са инфекциите. Самото бъркане в носа може да носи рискове. Изследвания показват, че хората, които често го правят, са значително по-склонни да носят бактерията Стафилококус ауреус в носа си. Авторите на изследването отбелязват, че "ролята на бъркането в носа при разпространението на бактерията може в някои случаи да бъде пряка причина".
Наличието на бактерията невинаги води до инфекция. Но ако се стигне до такава, могат да се появят циреи, мехури и болезнени възпаления. При хората, които имат навика да си бъркат компулсивно в носа, рискът от инфекция е още по-голям - просто защото могат да си причинят рани вътре в носната кухина. В един особено шокиращ медицински случай 53-годишна жена, която си бъркала в носа още от 10-годишна, буквално пробила дупка в преградата, която разделя двете ноздри.
Може ли това да е полезно? Колкото и странно да звучи, има и хора, които вярват, че яденето на "съкровището" е полезно. Един от тях е лекарят Фридрих Бишингер.
Той твърди, че консумирането на носна слуз може да засили имунната система и дори насърчава родителите да не пречат на децата си да го правят. Проблемът е, че няма сериозни научни доказателства, които да подкрепят тази идея.
Източник: iStock
Всъщност слузта в носа служи като капан за микроби и бактерии, които попадат в организма чрез въздуха. Тя ги задържа, за да не навлязат по-дълбоко в дихателната система. Ако след това ги погълнем, на практика просто ги изпращаме по друг път в тялото си.
Преди няколко години се появиха новини, че "яденето на сополи" може да бъде полезно за зъбите, защото определени вещества в слузта защитават зъбния емайл. Оказва се обаче, че изследването, на което се позовават тези твърдения, всъщност е изследвало слуз в слюнката, а не в носа. Колко точно "материал" би трябвало да се намаже по зъбите, за да се постигне подобен ефект, остава... неизвестно, пише IFL Science.
