Добре помним как през 2020 г. чухме група ALI и първия им сингъл "I Come from the Future". Бяхме толкова впечатлени, че дълго време отказвахме да повярваме, че парчето е на българска банда, защото нейният инди рок звучеше така сякаш наистина идва някъде от бъдещето.
За изминалите вече шест години момчетата доказаха, че имат собствено характерно звучене. И въпреки че с времето песните им доста се различават като стил една от друга, продължават да звучат все така безкомпромисно във всяко едно отношение.
Али Абдала (вокали, китара) всъщност е основният двигател в групата. Макар по професия да е графичен и уеб дизайнер, музиката е онова, на което посвещава времето си извън офиса.
Той събира таланта и вдъхновението си с други колеги, за да създадат Аspiring Laid-back Independents (ALI) - авторска офисна банда, както вокалистът я нарича. В настоящия състав на групата, освен Али, са още Антони Иванов и Петар Шварц (китари), Орлин Станчев (барабани), и Милен Методиев (бас китара). През 2024 г. излезе и дебютният албум на ALI - INTROVERSE, като оттогава момчетата не спират да ни вдъхновяват.
Не спират и да ходят по участия, включително на PhillGood Festival преди няколко седмици. За пореден път останахме толкова очаровани в Пловдив от тях, че нямаше как да не ги попитаме кои са любимите им пет песни за лятото. Момчетата бяха така добри да си разпределят тази нелека задача и всеки от тях се нагърби да избере по едно парче.
"Zero Fucks Given" на The Picturebooks е парчето на Али Абдала
Сурово, директно и без никакви компромиси - точно такова е "Zero Fucks Given" от албума Albuquerque (2024 г.). Германското дуо The Picturebooks продължава да развива своя характерен микс от блус рок, гаражен рок и пустинно звучене, а самото заглавие отразява философията им за независимост, свобода и отказ да се съобразяват с очакванията на околните. Песента носи онзи неподправен дух на пътя, който отдавна е запазена марка на групата.
"Когато превключа на летен режим, това е моето верую по отношение на всичко, освен музиката и личния живот", не крие Али.
"My God Is the Sun" на Queens of the Stone Age избира Петър Шварц
След шестгодишна пауза Queens of the Stone Age се завръщат през 2013 г. с албума ...Like Clockwork, а "My God Is the Sun" е първият сингъл от него. Парчето впечатлява с тежките китарни рифове, характерния стил на Джош Хоми и суровата си енергия. Днес то е сред най-често изпълняваните песни на групата на живо и е акцент в един от най-високо оценените им албуми.
"Не съм любител на силното слънце и затова обичам да се подсетя, че то ни дава живот. А самата песен съдържа инат и въвличащ, леко мрачен груув, което винаги ми оправя настроението", споделя Шварц.
"Best of You" на Foo Fighters е изборът на Антони Иванов
Издадена на 30 май 2005 г. като водещ сингъл от двойния албум In Your Honor, "Best of You" бързо се превръща в една от най-големите песни в кариерата на Foo Fighters. Дейв Грол споделя, че текстът е вдъхновен от идеята да не позволяваш на хора или обстоятелства да вземат най-доброто от теб. С мощната си емоция и запомнящия се припев песента се превръща в неизменна част от концертите на групата и остава един от най-разпознаваемите рок химни на новия век.
"Все още съм повлиян от концерта в Ливърпул, където 60000 души ревяха напева в продължение на две минути, викайки ги на бис. Спомен за цял живот", защитава избора си Тони.
"Summer Didn't Change a Thing" на White Lies е песента на Милен Методиев
Издадена през юни 2025 г. като част от албума Night Light, "Summer Didn't Change a Thing" показва по-меланхоличната страна на White Lies. Въпреки лятното заглавие песента разказва за усещането, че сезоните се сменят, но някои чувства и вътрешни битки остават непроменени. С характерната комбинация от атмосферичен постпънк и емоционални мелодии, композицията е една от най-добрите в последния албум на британската група.
"Избирам го, защото е на White Lies и има "Summer" в заглавието (смее се). Сега сериозно, парчето звучи едновременно вдъхновяващо и меланхолично - истински висш пилотаж, който пресъздава усещането ми за този сезон", категоричен е Милен.
"Arriving Somewhere but Not Here" на Porcupine Tree е изборът на Орлин Станчев
Една от най-емблематичните композиции на Porcupine Tree се появява през 2005 г. в албума Deadwing. С продължителност от над 12 минути, "Arriving Somewhere but Not Here" е истинско пътешествие из света на прогресив рока. Вдъхновена от научнофантастичната литература, песента постепенно изгражда напрежение, което избухва във впечатляващи китарни партии и атмосферични моменти. Неслучайно мнозина фенове я определят като една от най-добрите композиции в богатата дискография на Porcupine Tree и неизменна кулминация на концертите им.
"Избирам я, защото ми носи усещането за дълго лятно пътуване без ясна крайна точка, което е типично за лятото. Есента обикновено в време за планове, а лятото за леко поизгубване. Музиката в парчето преминава през спокойствие, меланхолия и силни моменти, подобно на някои летни дни, в които едновременно се чувстваш свободен, замислен и донякъде дори изгубен", разкрива ни Орлин.
