Да режеш лук не е лесна задача и довежда до сълзи повечето от нас. А сълзите са най-общо три вида - емоционални, базови и рефлексни. Базовите са тези, които овлажняват непрекъснато очите ни, а рефлексните потичат при някакъв дразнител или силна болка. Именно такива са сълзите, предизвикани от лука.

Всичко започва, още когато той се намира в почвата и поема от нея сяра, за да образува летливи вещества, наречени сулфоксиди. Те са основният виновник за дразненето, което лукът предизвиква в очите ни. Но те не го правят директно - намесени са още играчи.

Когато режем лука, се отделят ензими. Те предизвикват поредица от химични реакции, като превръщат сулфоксидите в киселини, които са много нестабилни и се разпадат до вещество със сложното име син-пропанетиал-S-оксид. То е нещо като комбинация от сярна киселина, серен диоксид и сероводород. Това не звучи никак добре. Очите ни мислят по същия начин.

Снимка 436891

Източник: iStock

Веществото бързо достига до тях и предизвиква отделянето на рефлексните сълзи, тъй като нервните окончания изпращат сигнал към мозъка, че нещо ще навреди на очите ни и той се стреми да предприеме действия по отмиването му.

Ето и няколко полезни съвета, за да си спестим сълзите:

  • Да режем лука под течаща вода.
  • Да го режем сготвен или изстуден.
  • Да включим вентилатор, който да издухва летливите вещества, докато режем лука.
  • Да носим защитни очила.
Снимка 436892

Източник: iStock

Има и видове лук, които не носят толкова мъка. Обикновено те са отглеждани в по-бедна на сяра почва. Сезонът също има значение - пролетният и летният лук не са толкова люти, колкото есенният и зимният. Колкото по-воднист и сладък е лукът, толкова по-малко пари на очите ни.