За някои готвенето е досадно, но неизбежно задължение. За други е удоволствие и начин да се разтоварят и да дадат воля на креативността и въображението си, както и да зарадват любимите си хора с нещо вкусно и здравословно. Има и трети, които освен към втората група, спадат и към тези, които са превърнали готвенето и в своя професия, и в начин на живот.

Фабиен Фере - 35-годишният френски шеф готвач, спечелил три звезди Мишлен

Само на 35 и с три звезди Мишлен - как успя Фабиен Фере

Заслужено признание

Точно от тях е и шеф Евет Куойбиа. Тя е от либерийско-австралийски произход и много добре знае, че хубавите неща се случват бавно и с много положени усилия. Признава, че винаги е обичала да готви, а когато е била само на осем години, докато другите са си играели с различни играчки, тя все се е преструвала, че готви нещо.

Когато става малко по-голяма, започва да помага в приготвянето на храна за семейството си като най-голямата сред децата, а и като тази с най-голямо желание да го прави. И това да споделя любовта си към кулинарията с някой друг винаги ѝ е доставяло удоволствие. Затова и продължава да отдава цялото си внимание на готвенето и днес е шеф готвач и собственик на ресторант. А отскоро и притежател на рекорд на Гинес.

От идеята до реализацията

Евет Куойбиа привлече вниманието на света с амбициозната си и доста изтощителна цел, която успя да постигне - готвене в продължение на цели 140 часа, 11 минути и 11 секунди. Това са си цели пет поредни дни, с което успява да направи най-дългия индивидуален кулинарен маратон в света. Предишното най-добро постижение, което трябва да подобри, е 119 часа 57 минути 16 секунди на ирландеца Алън Фишър.

Действието се развива в кухнята на нейния ресторант в Мелбърн и през цялото време тя е отворена за всички желаещи както да наблюдават случващото се, така и да опитат приготвеното от нея. А изпод ръцете ѝ излизат многобройни ястия, повечето традиционни за либерийската кухня, с която иска да запознае света.

Сред тях са ориз по либерийски, листа от маниока и разнообразие от супи и яхнии като чушка, бамя и зеле, които можели да се сервират с бял ориз. И именно няколко огромни чувала с ориз са основното, с което се запасява. Освен това приготвя ястия с вкусове, вдъхновени от нигерийската, азиатската и австралийската кухня.

"Винаги съм си мечтала да бъда велика, да направя нещо необичайно", не крие шеф готвачът, след като вече може да се похвали, че е постигнала и тази своя мечта. Никак изненадващо не звучи признанието ѝ, че е много амбициозна и мечтите ѝ са големи. Но и не крие, че с трудния живот, който е водила доскоро, не е имала възможността да ги осъществи и да бъде този човек, който иска. Но с рекорда на Гинес, който успя да подобри, вижда възможност да направи именно това. И успява.

Идеята да се опита идва с голяма доза вълнение, но и увереност, че ще успее, защото все пак това прави всеки ден - да готви в своя ресторант. Трябва ѝ само малко повече воля и издръжливост, за да направи нещо голямо и различно. А подготовката за опита за рекорд ѝ отнема два месеца, в които тя се консултира с десетки хора и изпипва всичко до най-малкия детайл. Прави и кампания за събиране на средства, за да си закупи всичко необходимо, обясняват от Гинес.

Шеф Куойбиа признава, че необичайно дългото готвене е било сериозно изпитание както за физиката, така и за психиката - и нейните, и на всички замесени в опита за рекорд. Най-трудно става около четвъртия-петия ден, въпреки кратките почивки, които прави.

На 8 години и с рекорд на Гинес - дизайнерът Макс Александър отново накара всички да говорят за него

На 8 години и с рекорд на Гинес - дизайнерът Макс Александър отново накара всички да говорят за него

Когато модата е в кръвта ти

Тогава повече от всякога започва да разчита на екипа си, както и на всички, събрали се да я окуражават, защото се чувства "слаба" и "бавна". Но успява да намери сили и воля, за да стигне до края на това най-голямо предизвикателство в живота си - поне досега.