На фона на толкова много видове, които изчезват в следствие на световната индустрия и промишлеността, дебатът за опазването на биологичното разнообразие приема по-актуално звучене от всякога.
Сега The Guardian съобщава за съдбата на застрашения южен (гладък) кит, който изчезва от северната част на Атлантическия океан далеч по-бързо, отколкото се предполагаше. Експертите предупреждават, че прозорецът за действие бързо се затваря.
Според ново прогнозиране на Северноатлантическия консорциум за южни китове, са останали едва 356 индивида, докато през миналата година те са били 409. От тях "момичетата" в репродуктивна възраст са само 70. Експертите се опасяват, че без решителни действия женските индивиди могат да изчезнат през следващите 10 до 20 години.
Източник: iStock
"Не са само цифрите. Това са индивиди, които пораснаха пред очите ни", казва Филип Хамилтън, изследовател в Центъра за океански живот "Anderson Cabot Center". "Да ги видиш мъртви или дори по-лошо, заплетени във въжета, където им отнема година, преди да издъхнат, е просто разтърсващо."
През последните години канадското правителство предприе стъпки за намаляване на смъртните случаи, включително ограничаване на скоростта на големите кораби и затваряне на търговски риболовни зони, където китовете се забелязват по-често.
Но експертите смятат, че може да се направи повече.
Заплитанията в риболовните съоръжения са водеща причина за смърт сред китовете. Преминаването към риболов без въжета, би могло значително да намали фаталните случаи, казва Хамилтън.
Източник: iStock
За пръв път изследователят започва да работи с китовете в средата на 80-те години, когато популацията наброява по-малко от 350 индивида. Днес той смята, че все още има място за оптимизъм.
"И преди броят им е бил толкова нисък. Но трябва да спрем да ги убиваме - а ги убиваме с тревожна скорост. И за да оцелеят, китовете ще трябва да се адаптират към бързо променящата се океанска екосистема, където промените в местата им за хранене представляват двоен удар", подчертава той.
И докато повечето хора никога няма да зърнат тези невероятно грациозните морски бозайници, въпреки своите 77 тона, Хамилтън остава дълбоко очарован от вида, който почти сме загубили.
Източник: iStock
"Цялата им популация е толкова малка, че ние буквално познаваме всеки отделен индивид. Не знаем обаче как намират храната си. Не знаем как се ориентират. Не разбираме какво означава сложна система от загадъчни звуци, с които общуват... Имаме само една вълнуваща комбинация от толкова много знания и огромно количество мистерия", казва биологът.
