Вирусите съществуват от милиарди години, но са научно описани едва към края на XIX век. Дори тогава са необходими десетилетия работа, за да разберем и то не напълно тези объркващи "невидими" агенти.
Първата стъпка в откриването на вирусите е направена през 1876 г., когато Адолф Майер, немски селскостопански химик и директор на селскостопанската експериментална станция във Вагенинген, описва странна болест на петна, която засяга тютюневите растения. Той вярва, че е причинено от бактерии или гъбички, но неговите тестове и микроскопски изследвания не успяват да открият никакъв организъм.
Пробивът идва през 1892 г. в ръцете на руския ботаник Дмитрий Ивановски, който открива, че сокът на заразеното растение остава заразен след преминаване през филтър, задържащ бактерии. Ивановски знае, че е открил нещо ново, въпреки че някои смятат, че той не е разбрал наистина сериозността на откритието си.
Източник: iStock
През 1898 г. холандският микробиолог Мартинус Бейеринк независимо възпроизвежда експериментите на Ивановски и прави малко по-стабилна интерпретация. Бейеринк твърди, че експериментът показва, че болестта на тютюневата мозайка не е бактерия, а нещо, което той нарича "contagium vivum fluidum" или заразна жива течност. Малко след това той започва да използва думата "вирус", за да опише небактериалната природа на патогена.
По това време е установено, че няколко други болестотворни патогени преминават през филтъра за задържане на бактерии, включително шап, миксоматоза по зайци, африканска чума по конете и чума по птиците. Въпреки това точната природа на този "невидим" агент все още е неясна.
Източник: iStock
Идентифицирането на причината за жълтата треска е особено голям момент в историята на вирусологията. По време на Испано-американската война от 1898 г. американската армия е опустошена от жълта треска при пристигането си на бреговете на Куба. Чрез работата на Уолтър Рийд, Джеймс Карол, Аристид Аграмонте и Джеси Уилям Лазир е показано, че болестта може да се предава чрез филтриран кръвен серум от заразен пациент. Това откритие превръща жълтата треска в първото човешко инфекциозно заболяване, наречено вирус.
Едва през 1931 г. с изобретяването на електронния микроскоп учените успяват да видят вирусите. Още веднъж вирусът на тютюневата мозайка е този, който има честта да стане първият вирус, уловен в изображение.
Друг огромен момент настъпва през 50-те години на миналия век с работата на Розалинд Франклин. Тя използва рентгенова кристалография, за да определи структурата на вируса на тютюневата мозайка като едноверижна РНК молекула, ограничена от протеинова мембрана. Другата й работа помага да се установи, че ДНК е молекула, състояща се от две вериги, което води до известните открития за двойноспиралната структура на ДНК. Джеймс Уотсън и Франсис Крик имат по-голямата част от заслугите за това откритие, но приносът на Франклин не бива да се подценява.
Източник: iStock
Повече от век след откриването им, вирусите все още имат силата да озадачават, учудват и причиняват опустошение. Днес все още има дискусия дали вирусите са "живи" същества. Те всъщност са паразити, изискват жива клетка за възпроизвеждане и не могат да се отглеждат независимо извън своя гостоприемник, както са склонни бактериите и други свободно живеещи микроорганизми. Вирусите обаче са съставени от ДНК или РНК, химическите градивни елементи, които заемат централно място в живота, какъвто го познаваме.
Повечето учени в момента вярват, че вирусите отговарят на достатъчно много критерии, за да бъдат считани за "живи", въпреки че продължават да ни изненадват с нови открития всеки ден.
