За повечето от нас декември е най-очаквания и вълнуващ месец от годината. Изпълнен с празници и приятни моменти, тази година той ни поднася и още изненади под формата на небесни събития, които определено си струва да не пропускаме.

Суперлуна

Подобно нещо се случва наистина рядко, но в последните три месеца на 2025 г. имаме три последователни суперлуни, а поредицата продължава през януари 2026 г. Последната за 2025 г. предстои този четвъртък, 4 декември. Тя се нарича Студена суперлуна.

Името й е напълно логично, защото отбелязва настъпването на най-студените дни от годината. А в миналото се е приемала като лъч светлина в мрака на зимата. Въпреки че няма да бъде чак толкова голяма и чак толкова близо, колкото ноемврийската, отново си заслужава да я наблюдаваме. Особено като се има предвид и че следващата суперлуна се очаква да бъде през ноември догодина.

Снимка 742929

Източник: iStock

Студената суперлуна ще остане максимално ярка само 12 часа след достигането на пергея си (най-близката точка до Земята). Както и в останалите случаи, най-впечатляваща ще бъде непосредствено след изгряването си в декемврийското небе. А това се случва съвсем скоро след залеза на слънцето, обяснява Forbes.

Метеорен дъжд

Второто впечатляващо събитие в небето през декември е метеорният поток Геминиди. Той е третият и последен от най-активните за годината след Квадрантидите и Персеидите. Пикът му традиционно е към средата на декември.

Интересното за този метеорен поток е, че започва едва няколко часа след здрачаване и продължава цяла нощ. Най-много падащи звезди - до цели 75 на час, можем да видим около 3 часа сутринта на 14 декември. За максимално преживяване трябва да насочим поглед на изток към съзвездието Близнаци, съветва Pop Sci.

Снимка 742930

Източник: iStock

Комета

Само няколко дни след възможността да наблюдаваме падащи звезди, в небето над нас ще премине и комета. Тя носи името 3I/ATLAS и се очаква да достигне най-близката си точка до Земята на 19 декември. И тя е наистина специална за учените, защото е едва третият подобен обект с междузвезден произход, откриван някога.

През октомври отново говорихме за нея, защото достигна най-близката си точка до Слънцето. Но въпреки че тогава беше най-ярка, нямахме възможност да я наблюдаваме, защото се изгуби в неговата светлина.

А сега, на 19 декември, ще премине най-близо от всякога до планетата ни. Но това не значи, че съществува някаква заплаха, защото това близо всъщност е двойно на разстоянието между Земята и Слънцето. Става дума за стотици милиони километри...

Кометата ще бъде видима през целия месец, но за целта ни е необходим телескоп. Ако разполагаме с такъв, трябва да насочим поглед между съзвездията Дева и Лъв.

Зимно слънцестоене

На 21 декември, малко преди Коледа, посрещаме и астрономическата зима. И каквото и да е времето навън, зимното слънцестоене е факт, защото то зависи не от метеорологичната прогноза, а от подредбата на планетите.

Слънцестоенето се случва, защото оста на Земята не е перфектно подравнена с равнината на орбитата ѝ около Слънцето. А ако беше така, и в Северното, и в Южното полукълбо щеше да е зима и лято по едно и също време на годината.

Снимка 742931

Източник: iStock

Но фактите са, че оста на планетата ни е наклонена под ъгъл от 23.4 градуса. Този ъгъл остава постоянен спрямо орбиталната равнина на Земята, което означава, че в течение на една година той се променя спрямо Слънцето.

Зимното слънцестоене в Северното полукълбо е денят, в който наклонът отвежда Северния полюс най-далеч от Слънцето. Това означава, че това е и денят, в който Южният полюс е най-близо, така че зимното слънцестоене в Северното полукълбо е лятното слънцестоене в Южното полукълбо и обратното.

И... още един метеорен поток

За да завършим годината подобаващо ни очаква още един дъжд то звезди, макар и по-скромен. Само ден след зимното слънцестоене, на 22 декември, ни очаква пикът на метеорния поток Урсиди. Той се намира в близост до съзвездието Бялата мечка.

Точно преди зазоряване трябва да погледнем на север, за да уловим възможността, както и някоя от последните падащи звезди за 2025 г. По-големите късметлии обаче са в южното полукълбо, където тогава ще е най-дългият ден и в комбинация с минималната лунна осветеност се създават перфектни условия за едно небесно шоу.