Тест драйв, Opel Mokka и важно ли е понякога да се оглеждаме в огледалото

Всеки шофьор го е преживявал. Онзи момент, в който кара колата си и минава близо до стъклена витрина, почти неволно се обръща, поглежда отражението си в стъклото, то му харесва, усмихва се и продължава напред...

Ако сме го правили поне веднъж, то е сигурно, че обичаме автомобилите и за нас те са нещо много повече от ламаринена кутийка, която пази от дъжда и ни премества в пространството.

Новият кросоувър Opel Mokka се цели именно в такива хора. И е ясно защо. Фотогеничен, дързък и с щипка ретро стилистика, това е автомобил, с който бихме искали да се огледаме във всяка витрина.

Без да има особена визуална връзка със своя предшественик, второто поколение на Mokka изглежда по-сериозно и запомнящо се - нещо, което оценяваме по достойнство. Защото при колите е като при хората - бързо губим уважение към тези, които се опитват да се харесат на всеки.

Източник: Opel

НЕ ЗА ВСЕКИ

В тази връзка, Opel Mokka със сигурност няма да се хареса на всеки. Размерите му например не са кой знае колко впечатляващи, а визията е изпълнена със строги черти, които може да се сторят направо грубовати на някои хора.

Но при положение че от Opel твърдят, че дизайнерите им са почерпили и малко вдъхновение от класическото спорно купе от близкото минало - Opel Manta, това е напълно разбираемо.

Нищо ретро и нищо класическо обаче няма в интериора. Вътре ни посрещат два долепени големи дисплея, ориентирани изцяло към шофьора, които осигуряват достъпа до почти всички системи и функции на автомобила. Физическите бутони се броят на пръстите на ръцете, което създава усещането за изчистен и технологичен кокпит, но невинаги това е добро решение.

Проблемът е, че колите имат навика да се движат, а по време на движение е много по-лесно да напипаме физически бутон, отколкото да търсим из менютата на сензорен дисплей. Като добро решение в тази връзка оценяваме, че дизайнерите са извели аналогови контролери за контрол на климатичната инсталация.

Източник: Opel

МАЛЪК, НО ЕЛЕКТРИЧЕСКИ

И какво като е малък. Идеята на Mokka не е да покоряваме далечни дестинации или да помагаме при пренасянето на приятел, а по-скоро да ни накара да се помислим за краля на градската джунгла. Особено ако сме поръчали новия си автомобил с ярко зелен цвят и електрически двигател. Ако пък не си падаме по зеленото, има десетки възможности за персонализация на екстериора.

С електрическата версия на Mokka може да разчитаме на 385 километра с едно зареждане на батерията. Тези стойности, подобно на други компактни електромобили, са постижими единствено в градски условия. Когато излезем на магистрала, реалният пробег се стопява до около 230 километра, което е идеално за инцидентни и кратки пътувания.

На ежедневна база електрическата Mokka е винаги готова за градски експедиции и предизвикателства, в което именно се крие и силата ѝ.

Паркираме лесно, на светофара ни заглеждат, а когато светне зелено, натискаме педала и всички 136 к.с. и 265 Нм ни ускоряват мигновено до... следващия светофар, където другите ни настигат. Но пък ни е било забавно между светофарите, което не е никак малко.

Източник: Opel

ПЕРФЕКТНИЯТ ПЪРВИ

В един идеален свят Mokka е перфектният първи автомобил за току-що завършил студент. Друг въпрос е, че в България реалността е такава, че този студент или трябва да има доста състоятелен татко, или самият той да е завършил нещо в IT сферата, за да може толкова рано да се похвали с подобна покупка. И все пак, при базова цена от 34 000 лева, бихме могли да причислим новата Mokka към достъпните автомобили.

Разбира се, ако не ни се занимава със зареждане, не ни се плаща допълнителна сума за електродвигател или просто не вярваме в електрическото бъдеще на автомобилите, може да поръчаме Mokka с един бензинов двигател в две версии (със 100 и 130 к.с.) и един дизелов мотор с мощност 110 к.с.

Не е много като за кросоувър, но ключовата дума тук е ефективност. Когато колата не тежи колкото зареден с гориво локомотив, не е нужно двигателят ѝ да е свръх мощен.

И понеже Mokka е изградена върху платформата на последната Corsa, теглото ѝ не е кой знае колко по-високо - около 1300 килограма. Това се усеща и когато десният ни крак се отпусне на някоя планинска отсечка с много завои. Тогава Mokka оживява.

Източник: Opel

Разбира се, без да има претенциите за спортен автомобил, усещането зад волана на версията с бензиновия двигател със 130 к.с. е като за жив и пъргав автомобил, който няма против да се позабавлява небрежно.

Ако ни е минало през акъла, че понеже е с по-високо окачване, Mokka може и да има 4х4 задвижване, по-добре да изтрием тази мисъл от главата си - такава опция няма, независимо от двигателя.

Източник: Opel

Трябва да признаем, че с новата Mokka германската компания Opel е извървяла доста дълъг път. Трудно ни е да намерим изобщо прилики (чисто като усещане) между новия и стария модел. И това е хубаво, защото както стана ясно по-горе, по-добре да имаш характер и някои хора да не те харесат, отколкото да си безличен и всички да те посрещат с равно отношение. Първото е малко рисково, но и по-смело.