Тест драйв на BMW M1000R - какво е да се кара пистов мотор, подходящ за ежедневието

"M" e свещена буква за всеки фен на BMW. С нея винаги са се обозначавали най-бързите, най-мощните, най-спортните и съответно най-скъпите модификации на автомобилите на компанията от Мюнхен. И не само. Баварците започнаха да използват същата буква и във върховите версии на своите мотоциклети, което вече наистина привлече вниманието ни. Един от тях имахме възможност да покараме. И установихме, че е истински луд.

Срещнахме се с BMW M1000R в самия край на сезона, може би в последния удобен уикенд с хубаво есенно време за каране на нещо на две гуми, тежащо под 200 кг и разполагащо с 210 к.с. Първата ни мисъл беше, че това е чудесен начин да приключим моторджийския сезон, както и добро вдъхновение за следващия. Честно казано, подходихме и с малко страх. 

Източник: BMW

Оказа се, че от такъв няма нужда. BMW M1000R е върховият гол мотор на BMW, който надгражда над и без това бруталния S1000R. Той използва същата архитектура като пистовия звяр M1000RR, но я окомплектова по-различен начин. Познаваме го по липсващите спойлери в предната част, както и по доста по-изправената позиция на седене. Под "изправена" нямаме предвид удобството на някой турър, а по-скоро това, че M1000R предлага достатъчно изправена стойка, за да не се схващаме при ежедневното си придвижване в града и дори на дълъг път. Изпробвахме го и в двете ситуации, като дори след 150 километра без почивка, краката, кръстът и вратът ни нямаха нужда от раздвижване, което при истинските пистови мотори е неизбежно.

Източник: BMW

"ПИСТОВ МОТОР"

Въпреки това, BMW M1000R се усеща като пистов мотор. Седалката позволява да се изтеглите назад и да залегнете в аеродинамична поза, а краката ви са доста високо и назад, което едновременно осигурява спортна атакуваща позиция и позволява стабилно накланяне в завой. Добрата новина е, че въпреки налудничавата си мощност от 210 к.с., мотоциклетът се усеща доста гъвкав, лесен за управление и най-вече прощаващ грешки.

Теглото от 199 кг не се усеща изобщо и веднага щом потегли, мотоциклетът се чувства много по-лек. Кормилото е широко, което допълнително улеснява управлението, но малко затруднява промушването между спрели коли на светофара.

M1000R предлага няколко режима на работа, така че в случай на неувереност може да започнем с режима Rain, при който електронната газ е доста по-мудна и ни лишава от чувството, че ако ръката ни трепне, всичко ще приключи по неособено добър начин. Този режим е идеален за мокро време (очевидно), но и за първите минути, в които се качваме на мотора и свикваме с неговото поведение.

Източник: BMW

На нас бързо ни писна и преминахме през следващите режими до Dynamic, при който нещата загрубяват или стават прекрасни, зависи от гледната точка. В този режим M1000R започва вече да се усеща като истинска M-ка, която има нужда от скорост и символични "жертви" на пътя, които да изпреварва. Разбира се, в този режим мотоциклетът става и значително по-изискващ към ездача, така че тук вниманието трябва да е на ниво. Трябва да признаем, че е пристрастяващо усещането, което тази чувствителност на газта ни даваше. Решаваме да изпреварваме, извиваме леко китката си...БАМ... 200 км/ч - без драма, без замисляне, без колебание. Разбира се, това се случваше само и единствено на изоставено летище, на което изпреварвахме въображаеми коли.

Понеже е гол мотор, M1000R не предлага никаква защита от вятъра, така че при скорости от над 150-160 км/ч, което е и комфортната му зона, въздушната струя започва да удря гърдите стабилно. Но това е част от играта и ние я харесваме. За сметка на това, без значение от скоростта, сцеплението е безкомпромисно, което до голяма степен се дължи на аеродинамиката на мотоциклета. Тестовата машина беше оборудвана със специалните "крилца" отпред, които натискат предницата и карат мотора да се чувства като залепен.

Източник: BMW

Добрата новина е, че спирачките Nissin са бру-тал-ни. Необходимо е едва доловимо докосване на предната спирачка, за да падне скоростта с 50 км/ч, което дава чувство за контрол и умение за опитомяване на звяра. По-неопитните мотористи трябва да имат едно наум с това, обаче, защото силата на двата четири-бутални апарата отпред е толкова голяма, че може да изиграе лоша шега при недобра настилка в завой.

Източник: BMW

ПРЕЦИЗНОСТ

BMW M1000R има прецизна ABS система, която работи както направо, така и в завой. Технологията разпределя спирачното усилие между двете колела автоматично, преценявайки къде има нужда от повече спиране - отпред или отзад. С по-прости думи, това е част от скрития благ характер на мотора, който е склонен да прости класическата грешка с рязко стискане на предната спирачка, дори и в завой.

Източник: BMW

Прецизен е и т.нар. Quickshifter, който работи и в двете посоки - повишаване и понижаване на предавките. Даже по-прецизен, отколкото би ни се искало. Идеята, както е добре известно в мотоциклетния свят, е да не използваме съединител, когато превключваме предавките. При BMW M1000R той работи толкова "мазно", че на практика не дава никаква обратна връзка, дори и когато карате с обикновени кецове, а не с корави моторджийски ботуши. Би ни се искало поне малко да усещаме кликването на лостчето.

От друга страна, така ускорението на 1000-кубиковия 4-цилиндров двигател е сравнимо със захапката на питбул - не те пуска. Няма дори бегло замисляне между смяната на предавките, променя се леко звука от титаниевата изпускателна система Akrapovic, колкото да ни ориентира, че все пак сме сменили предавка и толкова. Като стана въпрос за ауспух, тук системата разполага със специален клапан, който се отваря, когато карате в режим Race. Тогава, освен всичко останало по мотора, което се променя и поставя приоритет на скоростта, гърнето става по-шумно и гърми много приятно при отнемане на газта.

Източник: BMW

При по-високи скорости се усещат високочестотни вибрации, което е последна грижа на всеки, в чиято глава количеството адреналин е по-високо от Еверест, но именно тези вибрации създават главоболия с видимостта. Огледалата на тестовия мотоциклет се поддаваха на въпросните вибрации, дори при стандартна магистрална скорост, в резултат на което на тях не се виждаше почти нищо. Факт е, че M1000R може да се движи с двойно по-висока от магистралната скорост и по този начин няма да има никакво значение какво се случва зад него, но е сериозно наказуемо и не по-малко опасно, а ние сме разумни.

Източник: BMW

Технологично, M1000R е от космическо ниво. И встрани от електронното адаптивно окачване, тракшън контрола, прецизния ABS и карбоновите джанти, които буквално ни взеха дъха, най-очевидната джаджа в него e 6.5-инчовия TFT дисплей, който е сред най-добрите, които някога сме виждали. Графиките, цветовете, резолюцията - всичко е страхотно и най-хубавото е, че се вижда еднакво добре във всякакви условия.

Източник: BMW

Менютата са абсолютна класика за BMW - подробни, обстойни и малко объркани. Донякъде джойстикът при лявата ръкохватка помага, но нямаше да е лошо интерфейсът да е малко по-простичък. Иначе информация има каквато пожелаем - включително ъгъл на накланяне, възможност за засичане на обиколки на писта, налягане в гумите, дори навигация. Особено ни хареса и автоматичният ограничител на оборотите, който сваля червената зона много ниско, докато моторът е още студен.

Източник: BMW

BMW M1000R е налудничаво бърз мотор, който е подходящ и за ходене до работа и обратно. Звучи парадоксално, но е точно така. По някакъв начин от BMW са успели да направят така, че машината да има всичко необходимо, за да е подходяща за track day сесии, но и достатъчно лесна за управление и удобна, за да ни радва и в обикновеното ежедневие, в което се движим с ниска скорост. Във втория случай единствено твърдото окачване и ужасно мощните спирачки ни напомнят за истинския характер на този мотоциклет. Предполагаме, че се свиква. Както, надяваме се, и с цената, която в случая започва от 44 000 лева.