Едва ли има човек на света, който да не обича сладолед, а с настъпването на лятото започваме да го консумираме и все повече.
Един от най-популярните в света десерти се ражда от деликатен научен процес. А дори и най-малката грешка в него може да превърне съвършения сладолед в ледена каша, пишат от Fatherly.
"Сладоледът има сложна структура, която е като гаранция за вкуса на лакомството", казва Морган Крейг - учен, отговарящ за вкусовите качества на сладоледа в Scientist at Hudsonville Creamery.
Той допълва, че сладоледът е съвкупност от мазнина, захар, вода, стабилизатори и емулгатори. Всички те работят усилено заедно, за да гарантират, че всички тези различни частици ще запазят единността си, тъй като мазнините и водата не се "харесват" особено помежду си.
За да носи сместа името сладолед, Американската администрация по храните и лекарствата изисква тя да съдържа най-малко 20% млечна мазнина, която е замразена, докато е бита. Това изискване обаче не прави един сладолед задължително вкусен. Приготвянето на вкусен сладолед е въпрос на качеството на съставките, колко далеч трябва да пътува сметаната и дори как се третират кравите.
Източник: iStock
Първото и много важно от процеса на приготвяне е пастьоризиранто на млякото и мазнините. Повечето сладоледи се правят с помощта на високотемпературна краткотрайна пастьоризация, която се случва на около 66 градуса по Целзий за около 30 минути.
След пастьоризацията сладоледът се хомогенизира. Този процес отнема всички частици в млякото и сметаната, като ги превръща в единични мастни молекули, които след това могат да бъдат равномерно разпръснати, докато в сместа навлиза въздух.
Най-лошите сладоледи пък се раждат, когато въздухът образува малки ледени кристали, които трябва да останат замразени и еднообразни, за да може продуктът да остане гладък. Това означава да съхраняваме сладоледа на 20 градуса под нулата - от мандрата до кухнята си, което малко вероятно като сценарий.
Източник: iStock
Всеки път, когато сладоледът се размразява и замръзва - по време на транспорта, в супермаркета, в кухнята ни, ледените кристали се разширяват и изкривяват, придавайки на десерта зърнеста ледена текстура.
Химичните протеини, наречени стабилизатори, елиминират голяма част от този неприятен ефект. Ако човек търси естествена алтернатива на страшно звучащите химикали, може да я намери в яйчните жълтъци. Но в крайна сметка, при непрекъснатото размразяване и повторно замразяване, дори и най-добрите стабилизатори ще се провалят, ледените кристали ще се получат, което ще развали и качеството на сладоледа.
