Сиренето и кашкавалът са традиционни за българската трапеза и ежедневно присъстват на масата ни под различни форми - в салати, като мезе или запечени върху филийка хляб.
Възможно ли е нещо неочаквано да стои зад желанието ни да си хапваме повечко сирене? Може ли да се окаже, че то ни пристрастява?
Отговорът на тези въпроси се крие в начина, по който метаболизираме сиренето, кашкавала, а и млечните продукти като цяло.
Източник: iStock
Те са богати на белтък, наречен казеин, който дава и хранителната им стойност, наред с калция. Когато попадне в тялото ни, казеинът се разгражда до молекулата казоморфин.
За разлика от истинския морфин, казоморфинът не представлява никаква опасност. Но между тях има известна прилика. Казоморфинът може да преминава през кръвно-мозъчната бариера - място в кръвоносните съдове, подхранващи мозъка, което определя кой да премине и кой не.
Попадайки в мозъка, той се свързва с рецепторите за допамин, разположени върху нервните клетки и това води до отделяне на допамин. Той ни кара да се чувстваме добре и предизвиква усещане за удоволствие и възнаграждение.
Източник: iStock
Това прави сиренето и кашкавала леко пристрастяващи. Но тук няма място за тревога. Смята се, че причината за това е още докато сме бебета да не се отказваме от майчиното мляко.
Много други храни имат сходен ефект и на него се дължи удоволствието от храната. За съжаление, мазните и силно преработени храни са по-пристрастяващи, отколкото плодовете, например. Затова понякога усещаме, че страшно много ни се хапва чипс, но същото рядко се случва с ябълките.
Изводът е, че млечните продукти имат съвсем лек пристрастяващ ефект, но в това няма нищо притеснително, тъй като ни осигуряват полезни протеини и минерали и можем спокойно и с удоволствие да ги консумираме, когато ни се прииска.
