Не знаем защо, но виното винаги събужда у нас едни разкошни мисли за живописни пейзажи и за щастлив живот. Точно като тези в Шампан и долината на Лоара във Франция, като в Тоскана и Пиемонт в Италия, като в Алентежо и долината на Доуро в Португалия, Ла Риоха в Испания и дори дребничкият Санторини.

И докато някои въздишат по въпросните близки и далечни земи, ние добре си знаем, че тук имаме едни не по-малко привлекателни и богати с традициите си в правенето на вино места.

Като Долината на розите (която за някои вече е Долината на лавандулата), като поречието на Струма (с всичките забежки на реката) и дори уж занемареният български Северозапад. Не, не сме опиянени, а напълно трезви реалисти. Ето ги и доказателствата.

Снимка 518991

Източник: iStock

Лозя край реката

Полегати хълмове, ширнали се към кротката бляскава лента на Дунав. Лозови насаждения, чиито редици водят към хоризонта. Тази картина повече напомня за пейзажите край река Рейн. Но няма шега, няма измама - точно в северозападната част на България, в долината на Дунав, се създават някои от най-любопитните нови български вина.

А младите тукашни производители като Шато Бургозоне, Боровица, Шато Дел Вал знаят, че точно специфичният местен климат - топли лета с много слънчеви дни и мразовити зими, е онова, което ги отличава от останалите.

Е, и богатите чисти почви около реката, разбира се. Защото именно от тях се ражда типичният сорт за този регион - гъмза (нищо че в Събрия и Унгария му казват kadarka).

И ако вече така или иначе сме тук, то разходка до близките средновековни крепости ще е чудесно романтично допълнение към виненото ни приключение на север - Баба Вида и Видинската във Видин, Белоградчишката край Белоградчик, Кастра Мартис в Кула и Никополската.

А кулминацията му би могло да бъде и посещение в пещерата Магурата - единственото място в България, където отлежава естествено пенливо вино.

Вълни, пясък и вино

Ах, морето... Ах, виното... А какви прекрасни съчетания ражда срещата на двете... 

Като типични любители на морските ваканции, ние се радваме се и на мекия климат, и на влажния въздух, и на многото слънце, че и на топлата есен.

Но ако питаме някой местен лозар какво ознава точно тази комбинация от природни дадености за него, то той ще ни отговори само едно - по-продължителен лозарски сезон. Месеци, в които усещаме ароматите на димят, мускат отонел, ркацители, траминер, ризлинг, совиньон блан, шардоне и предвкусваме нотките на виното, което ще стане от тях.

Същото ще потвърдят и от Черноморско злато, Шато Медово, Санта Сара, Евксиноград, Виа Понтика - все тукашни изби, които не са за пропускане.

А топлите вечери на морския бряг вървят перфектно с бяло вино и се оказва, че наистина сме на правилното място за него - 53% от от всички бели сортове в България се гледат именно тук, по Черноморието.

За траките и розите

А сега къде сме - в Прованс? Съвсем не - безкрайният лавандулов пейзаж, който се редува с ниски и скромни на пръв поглед, но много ароматни насаждения на маслодайна роза, си е сърцето на България.

Буквално - в средата на страната ни, сгушена между Стара планина и Средна гора, Розовата долина се радва не само на флорални, но и на разкошни винени аромати.

Защото тук вино се прави от хилядолетия - в светилището на тракийския цар Ситалк до Старосел е намерен сребърен съд за вино на повече от 2500 години. Малко по-близо във времето, през 1927 г., тук е създадена и една от първите лозаро-винарски кооперации в България - "Карловски мискет".

Това е обаче са само точни факти, които отстъпват място на емоциите и пълната наслада, която ни дава срещата с някои от най-традиционните сортове за региона - червен мискет и памид.

Не можем да изберем с коя от чудесните местни изби да започнем - Шато Копса, Винекс Славянци, Братя Минкови, Старосел, Розова долина, Домейн Бояр, Стара Изба 1924. Може би най-правилното решение в този регион е да караме по азбучен ред...

По стъпките на Дионисий

С мъка с разделяме с Долината на розите, за да се отправим към ширналата се Тракийската низина, където задачата ни да пробваме новото българско вино се усложнява. Това е районът с най-много винопроизводители, както и с толкова много забележителности, на които трябва да отдадем заслуженото.

Решаваме да избистрим мисълта си и да съставим план за действие с чаша мавруд - богатият и опияняващ вкус на региона. Чаша-две от него проясняват погледа ни и праща директно към "горещите точки" в източните Родопи - светилищата Перперикон и Татул, Хасковските минерални бани, крепостта Букелон, каньона на река Арда, резервата Кован кая, Червената църква край Перущица.

Зашеметени от толкова гледки и история, вината на някои от местните изби - Нерагора, Беса Валей, Вила Винифера, Загрей, Румелия, Домейн Юстина, Катаржина, Иво Върбанов, Брестовица, Ямантиеви, Тера Тангра, Мидалидаре, ще ни накара да се потопим напълно в тукашната атмосфера.

Полъх от Бяло море

Българско вино = Мелник. Сгушено между скали от жълтеникав варовик, малкото градче продължава да е символ на българското вино - макар в него да има точно нула изби!

Да, те се намират в близост, но пък какви изби - Логодаж, Дамяница, Златен Рожен, Меди Вали, Синтика, Кьосев, Орбелус.

Всяка от тях иска да използва максимално топлия климат, повлиян от съседна Гърция и близостта на Бяло море, но и всяка набляга на това по различен начин. Някои от винопроизводители по долината на Струма залагат на производството на био вино, други се съсредоточават изцяло върху местните сортове като широка мелнишка лоза и сандански мискет.

А тук няма да останем далеч и от глобалната тенденция запалените любители сомелиери да намерят и място, където да отседнат. Само така ще можем да се потопим напълно и в магическия процес, при който от налетите със захари и топлина гроздове се получава напитката, приписвана на богове, възхвалявана от поетите и спечелила небцето и сърцето на скромния автор на тези редове.

Още интересни идеи за туризъм из красивата ни страна има в туристическия портал на България.