Процесът на кихане е тясно свързан с имунния отговор на тялото ни към чужди частици, попаднали в дихателната ни система - дим, микроорганизми, прах, парфюм и други. Специални клетки, които са част от имунната ни защита, отчитат наличието на тези частици и отделят специални вещества, характерни за алергичните реакции - хистамини. Това се случва, дори когато кихането не е предизвикано пряко от алергия.
Източник: iStock
Тези вещества изпращат силен сигнал до нервната система, който се обработва от мозъка и предизвиква рефлекса на кихането. Скоростта на кихавицата е около 4.5 метра в секунда и в процеса участва цялото ни тяло. Първо се напрягат гръдните мускули, готови да изхвърлят голямо количество въздух от белите дробове, гърлото се стяга, което принуждава въздуха да напусне с голяма скорост през носа и устата. В цялото тяло възникват несъзнателни контракции на различни мускули, включително тези на клепачите.
Много хора смятат, че е невъзможно да се кихне с отворени очи. Легендите говорят, че това е предпазна мярка срещу изхвръкване на очите. Истината е, че кихането с отворени очи е възможно - или с принудително държане на клепачите отворени, или с помощта на волята. Но не всеки успява да го направи.
Източник: iStock
Поради голямото налягане в синусите, кихането с отворени очи наистина може да се окаже болезнено, а също и да доведе до спукване на капиляри в очите, но не и до физическото им излизане от орбитите.
Друга причина тялото ни бързо да затваря нашите очи, когато кихаме, е да ги предпази от дразнителите, които а причинили кихавицата на първо време. Очите са чувствителни към вещества и частици от околната среда и последното нещо, което бихме искали, е в тях да попаднат такива, изхвърлени от дихателната ни система.
С едно кихване от носа и устата ни излитат около 5000 капчици, много от които са пълни с микроорганизми, ако причината за кихането ни е настинка или грип.
