Хората са единствените животни, които пият мляко и след като спрат да бъдат кърмачета. Този факт ни е добре известен, но в последните години все по-често се говори за непоносимост към лактоза и някои я определят като странно явление. Истината обаче е доста по-различна.
Бебетата произвеждат специален ензим, наречен лактаза, който разгражда лактозата от майчиното мляко. Според учените, възможността да продължим да усвояваме млякото и веществата в него се дължи на генетична мутация за устойчивост на лактазата.
Тя се утвърждава на нашия континент за кратък период от време, което навежда на мисълта, че млякото никога не е било от съществено значение за оцеляването ни като възрастни. Не е ясно точно кога е започнала да се разпространява, но учените смятат, че става дума за няколко хиляди години.
Източник: iStock
Изследователите анализират генетичен материал, извлечен от костите на 14 войници от Бронзовата епоха, загинали в битка преди около 3200 години край град в днешна Германия. Много малка част от тях са били устойчиви на лактаза, въпреки че селскостопанската революция се е случила отдавна и отглеждането на добитък е било напълно обичайно, предава IFL Science.
Още по-интересно е обаче, че по-малко от 2000 години по-късно около 60% от населението в тази област проявява лактозна толерантност. Днес генетичната мутация се среща в около 1/3 от населението, предимно в Европа и Северна Америка. Така едва за 120 поколения тя се превръща в нещо обичайно.
Източник: iStock
Учените са на мнение, че това е изключително бърза скорост за промяна на ген, който контролира храносмилането. А мутацията е част от положителния естествен подбор, защото консуматорите на мляко са по-склонни да оцелеят до зряла възраст и да предадат гените си на следващото поколение.
Предполага се, че това се дължи на факта, че млякото е високо енергийна, относително незамърсена напитка. Така неговата консумация е била предпоставка за оцеляване във времената на недостиг на храна или на чиста питейна вода.
