Последният скандал с масло, продавано като краве, а съдържащо над 95% немлечни мазнини, отново повдигна въпроса за контрола върху храните в България. За съжаление, това далеч не е първият случай, в който потребителите се оказват подведени от етикета на даден продукт.
Ако се съди по проверките на институциите през последните години и многобройните сигнали на различни неправителствени организации, сред които и Сдружение "За достъпна и качествена храна", проблемът не е единичен инцидент, а тревожна тенденция, която периодично излиза наяве. И по всяка вероятност случаите са много повече от тези, които достигат до общественото внимание.
Масло без мляко
Поводът за поредната дискусия дойде след решение на Комисията за защита на конкуренцията, която санкционира компании за продажба на продукт, представян като краве масло, въпреки че лабораторните анализи показали съдържание на над 95% немлечни мазнини.
КЗК разкри две български фирми, които са предлагали известното масло Deutsche Markenbutter, произведено в Германия, но в него няма и капка краве мляко. Вместо това вложените в производството му суровини са свинска мас, кокосово, палмово и слънчогледово масло, соя и пр. На практика потребителите са купували нещо съвсем различно от това, което е обещавал етикетът. Глобата за "Клас фуд" ЕООД е 186 319.87 евро, а за "Алфа СД" ООД - 123 369.62 евро.
Източник: iStock
"Случаят с предлагането на продукт, представян като масло, който според официалните констатации е съдържал предимно немлечни мазнини, е поредното доказателство, че проблемът никога не е бил в липсата на сигнали, а в липсата на навременна институционална реакция", споделят на сайта си позицията на инж. д-р Андрей Велчев, който е председател на Сдружение "За достъпна и качествена храна".
По думите им по този конкретен казус Сдружение "За достъпна и качествена храна" е сезирало поне три пъти Комисията за защита на потребителите и Българската агенция по безопасност на храните. По думите им всеки път резултатът е бил един и същ - формални отговори, административни обяснения и уверения, че нарушения не са установени или че липсват основания за последващи действия.
Кисело мляко и айрян... от бъдещето
Ако си мислим, че по-абсурдно от масло без мляко няма как да стане, проверка на Българската агенция по безопасност на храните показва друго. През април инспектори на БАБХ откриват в мандра в Силистренско над два тона кисело мляко и йогурт, както и повече от 4200 литра айрян, които впоследствие са разпоредени за унищожаване.
Причината? Част от продукцията е била без идентификационна маркировка, а други количества са били обозначени с бъдещи дати на производство.
Източник: iStock
Проверката е извършена на 24 април, но върху близо 17 000 бутилки айрян е фигурирала дата на производство 25 април. При част от кофичките кисело мляко пък е посочена дата 3 май. С други думи, инспекторите са попаднали на млечни продукти, които според етикета още не са били произведени.
Кратка проверка на сайта на БАБХ от Lifestyle.bg само за няколко минути скролване в секция "Новини" откри десетки подобни заглавия: "БАБХ бракува 859 кг био храни заради фалшиви срокове на годност", "3.6 тона месо от кланица в Харманли ще бъдат унищожени", "Над 1 тон храни без документи ще бъдат унищожени в Димитровград" и още, и още.
Хиляди тонове имитиращи млечни продукти
Но да се върнем на "любимите" ни имитиращи продукти. Проблемът не се изчерпва само с отделни производители. По данни на Министерството на земеделието и браншови организации през последните години в България ежегодно се произвеждат около 12 000-13 000 тона имитиращи млечни продукти.
Източник: iStock
Самите продукти не са незаконни, когато са коректно обозначени. Въпросът е доколко потребителят винаги е наясно какво точно купува и дали продуктът, който изглежда като сирене, действително съдържа необходимото количество мляко.
Палмовото масло в сиренето
Проверките на различни потребителски организации и контролни органи през годините неведнъж са установявали наличие на растителни мазнини в продукти, представяни като традиционни млечни изделия.
В редица случаи именно палмовото масло се използва като евтин заместител на млечната мазнина, което значително намалява производствените разходи. Резултатът е продукт, който изглежда като сирене, продава се като сирене, но има съвсем различен състав.
Източник: iStock
Мед, зехтин и месни продукти - световният проблем не подминава и България
Според Европол и Европейската комисия млечните продукти, медът, зехтинът, рибата и месните изделия са сред най-често фалшифицираните храни в Европа.
България не прави изключение. През годините са регистрирани случаи на мед със съмнителен произход, продукти със заблуждаващи етикети и различни несъответствия между реалното съдържание и информацията върху опаковката.
Истинският проблем е контролът
Всички тези случаи имат един общ знаменател - те са открити едва след проверки. Именно затова от БАБХ все по-често се опитват да прилагат т. нар. кръстосани проверки, при които инспектори от една област контролират производители в друга. Целта е да се избегнат местни зависимости и евентуален натиск върху контролните органи.
Фактът, че подобни мерки са необходими, сам по себе си говори достатъчно. Защото ако днес откриваме масло без мляко, вчера сме намерили сирене с растителни мазнини, а утре се натъкваме на кисело мляко, произведено няколко дни в бъдещето, остава един неудобен въпрос: колко подобни случаи никога не стигат до проверка?
Ако съдим по историята на хранителните скандали у нас, вероятно доста повече, отколкото ни се иска да вярваме. Случаят с фалшивото масло обаче показва и друго, а именно, че проблемът отдавна не е в липсата на сигнали или проверки. Въпросът е дали установените нарушения водят до достатъчно ефективни действия и трайни резултати. Защото всяка нова подобна история поражда един и същ въпрос - кога защитата на потребителите ще стане реален приоритет, а не тема, която се обсъжда само след поредния скандал?
