Турската баня, или хамамът, е много повече от място за къпане. В топлата, влажна атмосфера, сред мраморни повърхности, приглушени звуци и светлина, проникваща през малките отвори в купола, човек сякаш се откъсва от ежедневието и времето спира.
За разлика от банята у дома, хамамът традиционно е социално пространство, дори и в съвременната култура на Турция. Въпреки че от 237 хамама в Истанбул днес работят едва около 60. По-малките обикновено разполагат само с един комплект помещения, което означава, че мъжете и жените се къпят поотделно в различни часове, а понякога и в различни дни. Повечето работят до 23 ч., като посещението обикновено трябва да е планирано и резервирано предварително.
По-големите исторически хамами като Zeyrek Çinili Hamam и пищния Ayasofya Hürrem Sultan Hamam имат отделни зони за мъже и жени. Последният е построен през 1556 г. от Мимар Синан - главният архитект на османския двор, за Хюрем султан, известна още като Роксолана, съпругата на Сюлейман Великолепни. Това е първият хамам, в който женската част е създадена като точно огледално отражение на мъжката.
В миналото хамамът е бил особено важен за жените, които са го посещавали не само заради хигиената, но и за да общуват извън дома. Всяка жена използвала лични принадлежности като hamam tası - купа с релефни мотиви, понякога украсена и със скъпоценни камъни, с която обливалa тялото си с вода. Използвали се и сатенени платове, бродирани с коприна и украсени с дантела, както и peştemal - традиционни кърпи, изработени от чист памук.
През вековете са създадени и усъвършенствани множество сложни правила, свързани с хигиената и различните житейски моменти: "след секс, менструация или раждане". Дори днес жените в малките градове в Турция продължават да посещават хамама, за да се откъснат за известно време от домакинските си задължения или дори за да търсят подходящи снахи за синовете си.
Източник: iStock
Обикновено хамамът се състои от няколко помещения с различна температура. В централната зала се намира göbek taşı - голяма нагрята мраморна платформа, върху която посетителите лежат, за да се отпуснат и да се изпотят. Покрай стените са разположени мраморни корита (kurna), от които се използва топла вода. Куполът с малки отвори, наподобяващи звезди, допълва усещането за спокойствие и простор.
Преди посещение специалистите съветват да се избягват кола маска, мазни продукти за тяло, тежка храна и алкохол. В съблекалнята посетителите оставят дрехите и ценностите си и обикновено им се предоставя традиционната кърпа peştemal.
Източник: iStock
Първата стъпка е топлата зона, където тялото се изплаква с топла вода. Следва изпотяване върху нагрятия мрамор, а след това идва една от най-популярните процедури - kese. Това е цялостно ексфолиране на кожата със специална груба ръкавица, която отстранява мъртвите кожни клетки. Обикновено следва köpük masaj - турски масаж с обилна пяна. Прави се със сапун, често на основата на зехтин, който почиства кожата, без да я изсушава прекомерно.
Източник: iStock
В турския хамам всъщност няма вани в традиционния смисъл на думата. Водата се използва за обливане и измиване, а мраморните корита служат за нейното събиране. Според експертите това е свързано и с древни вярвания за свещената природа на водата, пише CNN.
След измиването на косата процедурата приключва постепенно. Посетителят се подсушава, увива се в кърпи и се връща в по-хладната част на хамама. Там е добре да остане още известно време, да се отпусне и да изпие чаша чай, преди да се облече.
Именно това бавно темпо е част от чара на хамама. Това не е просто място, където човек се почиства, а преживяване, което съчетава топлина, грижа, общуване и време за пълен релакс.
