Оцеляла около 400 години, гренландската акула е най-дълголетното гръбначно животно в света. Но малко се знае за нейното впечатляващо дълголетие. Сега международен екип от учени картографира нейния геном за първи път, потенциално разкривайки някои от тайните против стареене.
Изследването предоставя пълен поглед върху генетичния състав на акулата, което би трябвало да помогне да се изведат наяве някои от гените и процесите, които стоят зад нейната изключителна продължителност на живота.
"Геномът на гренландската акула е типична стъпка за разбирането на молекулярните механизми на стареенето при този изключително дълголетен вид", казва съавторът на изследването Стив Хофман от Института за стареене на Фриц Липман относно важността на работата на екипите.
Източник: iStock
Въз основа на откритията им досега, изглежда, че инструментът за възстановяване на ДНК на акулата може поне отчасти да е отговорен за удължаването на живота й. "Анализът на данните предполага, че подобреното възстановяване на ДНК може да играе важна роля за екстремното дълголетие на акулата", обяснява професор Арне Сам, който е първи автор на доклада.
Гренландската акула (Somniosus microcephalus) има огромен геном с около 6.5 милиарда ДНК базови двойки или градивни елементи. За справка, хората имат около 3 милиарда базови двойки, междувременно най-големият геном на всеки организъм принадлежи на забележително малка папрат и има цели 160 милиарда базови двойки.
Източник: iStock
И все пак, гренландската акула има най-големия геном от всяка друга акула, секвенирана до момента, разкрива новото изследване и, изненадващо, тя е пълна с повтарящи се и често самовъзпроизвеждащи се елементи. Тези преносими елементи се преместват от едно място в генома на друго и могат да нарушат нормалната генна функция - като такива понякога се наричат "скачащи" или "егоистични" гени.
Те съставляват над 70 процента от генома на гренландската акула, което може да се очаква да бъде пагубно за оцеляването им, но изглежда, че не е така. Всъщност изследователите предполагат, че скачащите гени може действително да са допринесли за екстремната продължителност на живота на акулата, като са предоставили на други гени възможността да управляват молекулярната машина, която използват, за да се размножават.
По този начин акулата може да е развила начин за дублиране на гени, участващи в възстановяването на ДНК, за да им помогне да коригират по-добре увреждането на ДНК, отличителен белег на стареенето. Екипът открива и специфична промяна в протеина p53 - важен туморен супресор, който е мутирал в около половината от човешките ракови заболявания и е основен фактор за дълголетието на много организми.
"Тази работа е крайъгълен камък за по-добро разбиране на основата на екстремната физиология на гренландската акула. Освен това, това ни помага да оценим тяхното геномно разнообразие и по този начин размера на популацията на този уязвим вид за първи път", коментира съавторът Джон Фленг Стефенсен от университета в Копенхаген.
Източник: iStock
Не само гренландската акула ще се възползва от тази работа - откритията могат да се окажат революционни за цял набор от организми, включително и за нас хората, пише IFL Science.
