Млад мъж от праисторическа България е преживял ужасяваща атака от лъв преди около 6000 години, като е останал с тежки наранявания по главата и крайниците. По невероятен начин той успял да оцелее благодарение на грижите на своята общност от меднокаменната епоха - макар че вероятно е живял с физически и психични увреждания до края на краткия си и труден живот.
Скелетът на мъжа е открит в некропол край пето-хилядолетното преди новата ера селище Козарева могила в Източна България, пише IFL Science. Според археолозите той е бил между 18 и 25 години при смъртта си. По костите му ясно личат уникални и изключително тежки травми - по черепа, ръцете и краката.
Учени сравнили следите от раните с отпечатъци от зъби на различни хищници. Оказало се, че най-точно съвпадат със следите, които биха оставили горните хищни зъби на лъв.
Източник: iStock
"Анализът на пораженията показва, че мъжът е бил нападнат от лъв, повален на земята и хапан многократно", пишат авторите на изследването.
И ако някой се запита: "Но нали в България няма лъвове?", истината е, че между неолита и желязната епоха в региона е имало. Благоприятните климатични условия позволили на тези големи котки да се разпространят от Близкия изток и Африка към Балканите преди около 8000 години.
Как точно се е стигнало до атаката, остава загадка. Учените предполагат няколко варианта:случайна среща, нападение от хищник, виждащ в него лесна плячка или може би първи опит за лов, приключил трагично.
Едно е сигурно - нападението оставило младежа обезобразен. Огромна дупка в черепа вероятно довела до сериозни неврологични проблеми, а уврежданията по ръцете и краката - до затруднено ходене и изпълнение на физически задачи.
Въпреки всичко повечето травми показват признаци на зарастване, което означава, че той не е починал непосредствено след нападението. Интересното е, че други скелети от същото място носят следи от черепни операции, което подсказва, че местното енеолитно население е имало напреднали медицински познания.
Източник: iStock
Макар при този мъж да няма следи от подобна хирургия, учените предполагат, че са му били прилагани методи за облекчаване на болка и предотвратяване на възпаления, сходни с онези, наблюдавани при трепанации от периода.
Колко тежко е било състоянието му, трудно може да се установи - според изследователите "целостта на мозъка е била под въпрос". Но едно е ясно: той е живял известно време след нападението, а общността му се е грижила за него, което показва, че хората от това праисторическо селище са помагали на своите уязвими членове.
