През 2019 г. с мъжа ми се качихме за пръв път на вулкан. Това се случи в Гватемала. Покорихме почти четирихилядния Акатенанго, за да гледаме от безопасно разстояние, макар никак да не изглеждаше такова след всеки тътен, как изригва близкият активен вулкан Фуего. Гледките и преживяването бяха несравними, но се нагълтахме с толкова прах по пътя нагоре и надолу, че се бях зарекла това да е последния вулкан в живота ми.
Е, мъжът ми очевидно не е бил на това мнение, защото след Акатенанго всяка година горе-долу ни се случва да покоряваме заедно по един вулкан (поне), независимо дали ще е Етна в Италия, Килиманджаро в Танзания, Бромо в Инонезия или Иджен - отново в Индонезия.
Когато за първи път чух за Иджен, си помислих, че разказите за него звучат като легенда - вулкан, който гори със сини пламъци и пази в кратера си езеро с цвят на тюркоаз, но с киселинност, способна да разяде метал. Миналата година през юни стоях на ръба на този кратер на остров Ява в Индонезия и усещах, че легендата оживява пред очите ми в пълния си блясък и истинност.
Източник: iStock
Изкачването започна в тъмнината на нощта, още преди първите отблясъци на зората. Това не е случайно - истинската магия на Иджен се вижда само нощем. Челниците на туристите образуват верига от светлинки по стръмната пътека, докато ние се изкачваме на височина над 2 700 метра.
Източник: iStock
Въздухът се насища с миризма на сяра, а носенето на маска не е препоръка, а необходимост. Газовете са толкова опасни, че без маска може да се стигне до отравяне.
След час изкачване започва истинското изпитание: слизането в кратера. Въздухът се сгъстява, а ароматът на сяра се превръща в остър, дразнещ гърлото газ. И тогава го виждам - синият огън на Иджен. Там, в дълбините на вулкана ме чака зрелище от сини пламъци, танцуващи в мрака. Земята буквално гори със син огън, който сякаш е отворена врата към друг свят.
Източник: iStock
Макар да изглежда като сцена от научнофантастичен филм, е абсолютна реалност, същата реалност, в която група миньори с примитивни средства изнасят от кратера тежки късове сяра на гърба си всеки ден.
Източник: Lifestyle.bg / Фотография Ивелина Тодорова
Парчета сяра
По лицата им няма усмивки, само решителност. Те слизат и се качват по същата пътека по няколко пъти на ден. За тях синият пламък не е чудо, а хляб.
За момент мислите за тях ме откъснаха от красотата на сините пламъци, която се разстилаше пред очите ми. Що се отнася до този феномен, истината е, че си има съвсем логично обяснение. Тези прекрасни огньове всъщност са горящи серни газове, които при контакт с кислорода и температури над 600°C се запалват и излъчват призрачно синьо сияние. Това е най-голямото такова явление на планетата, видимо само нощем.
Източник: Lifestyle.bg / Фотография Ивелина Тодорова
Оказва се обаче, че сините пламъци на Иджен далеч не са най-впечатляващото, което този вулкан на Ява може да предложи. Щом слънцето изгрее, небето се оцветява в розово и оранжево, а пред очите ми се разкрива друго чудо - Кава Иджен, най-голямото и най-дълбокото (200 метра) киселинно езеро в света.
Източник: Lifestyle.bg / Фотография Ивелина Тодорова
Водата му е в ослепителен тюркоазен цвят, но красотата е измамна: киселинността му е толкова висока (pH около 0.5), че би могла да разтвори дори метал. Езерото бавно изпарява облаци от сярна пара, които се вият като призрачни завеси над повърхността.
Трудно е да си представя по-контрастно място: наоколо е пейзаж от пепеливи скали, жълти кристали сяра и млечносини води, а във въздуха се носи мирис на химия и сурова земна мощ. И въпреки това тук е пълно с живот - туристи, миньори, фотографи, които се опитват да уловят мига.
Източник: Lifestyle.bg / Фотография Ивелина Тодорова
Смята се, че този пейзаж е толкова уникален, че е вдъхновил сцени в научнопопулярни филми за екстремни планети. Но истината е, че това не е друга планета - това е нашата Земя, в цялата ѝ дива красота и суровост. Гледката наистина е нереална.
Когато започнах да слизам по пътеката надолу, сините пламъци на Иджен вече бяха избледнели, но в мен остана усещането, че съм докоснала нещо извън времето - място, където огънят, водата и въздухът се срещат, за да създадат пейзаж, който никога няма да забравя.
