Има няколко неща, които българинът приема трудно - да му вдигнат цената на тока, да му затворят любимата кръчма и някой да му обясни, че подарената от приятел домашна ракия може да се окаже проблем.
Последното звучи като шега, но е породено от реален законопроект. Предложени промени в Закона за акцизите и данъчните складове предвиждат ограничения за съхранението на ракия, произведена в т.нар. малки казани. При определени нарушения глобата за физическо лице ще бъде двойният размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 евро, а при повторно нарушение - минимум 2000 евро.
Спокойно - това все още не е закон. Проектът е публикуван за обществено обсъждане до 23 октомври. А от Министерството на финансите обясняват, че целта не е да се преследват хората с бутилка домашна ракия в кухнята.
Източник: iStock
Проблемът, според мотивите, е друг. При проверки митническите органи са откривали значителни количества ракия в хотели, къщи за гости, складове, автосервизи и други обекти, свързани със стопанска дейност. В някои случаи алкохолът е бил с документи на името на човек, който няма нищо общо с мястото. Така ракия, предназначена за лична употреба, може да се окаже част от нелегална търговия.
Именно затова проектът предвижда ракията от малките казани да се съхранява от посочения в акцизния документ получател или от член на неговото семейство. Само че тук идва българският парадокс.
Домашната ракия отдавна не е обикновен алкохол. Тя е подарък от приятел, спомен от село, резултат от тазгодишното грозде и вечният аргумент защо "тази е по-хубава от миналогодишната". Досега беше достатъчно да знаем кой я е правил. Сега вече може да се наложи да знаем и на чие име е документът. Абсурдно, нали?
Политическите реакции и коментари в социалните мрежи не закъсняха, а формулировката успя да отвори вратата за цял народен хумористичен жанр. Божидар Божанов например отбеляза, че сме стигнали дотам, че приятел или съсед да не може спокойно да ти подари домашна ракия. А Мартин Димитров вече си представи следващата логична стъпка - "митническа проверка на бурканите в мазето".
И ако това не е достатъчно, Радослав Бимбалов предложи и превенция за бъдещето, като написа с характерното си чувство за хумор: "От сигурен източник - за сланината ще има дерогация."
Асен Василев описа ситуацията през собствената си бутилка, която стои в хладилника като подарък, и пресметна, че ако не бъде изпита преди приемането на бюджета, може да се окаже доста скъпа. По думите му борбата с олигархията вече стига и до домашната ракия. За да бъде ситуацията дори още по-нелепа една от опозиционните партии (ПП) обяви, че започва подписка в защита на домашната ракия.
Източник: iStock
Междувременно финансовият министър Гълъб Донев заяви, че държавата не посяга на домашната ракия и на хората, които я произвеждат за лични нужди.
Само че законите не се четат по усещане. Четат се по текстове. А когато в един текст присъства минимална глоба от 1000 евро, напълно разбираемо е той да привлече повече внимание от обичайния чиновнически език.
Още повече че спорът идва в момент, в който държавата търси повече приходи за бюджета. И домашната ракия, която до вчера беше повод за наздравица, внезапно се оказва в центъра на дебат за акцизи, данъчна събираемост и бюджетни приходи.
Само че тук има една доста забавна ирония. Ако целта е да се спре нелегалната продажба на алкохол, това е едно. Ако обаче текстовете на законопроектите са толкова общи, че карат хората да се чудят дали могат спокойно да държат подарена бутилка в дома си, проблемът вече не е само в ракията.
Проблемът е в това колко ясно е написано правилото и колко ясно тече мисълта на политиците (когато я има). А на фона на всички от абсурдни по-абсурдни политически новини напоследък все по-красноречиво излиза, че живеем с някакъв абсолютен цирк.
