Като деца всички сме се забавлявали с ходене назад. Когато сме малки обаче почти всичко ни се струва интересно и забавно. А тогава едва ли сме предполагали, че този начин на движение след време ще се превърне във фитнес тенденция.
Факт е обаче, че в социалните мрежи активно спортуващите хора от известно време коментират практикуването на ходене назад. Своето професионално мнение обаче дали то действително има място в тренировките ни, какви са ползите и възможните вреди от него, дава треньорът Джеймс Бар за Women's Health.
Най-напред той изтъква, че има ползи от ходенето като цяло, включително и на заден ход. Ето кои са те.
Подобрен баланс и координация
Ходенето назад ангажира различни мускули и предизвиква координацията ни, като по този начин подобряваме баланса си.
Укрепване на мускулите
За ходенето назад активизираме различни от тези при нормалното ходене мускули. Така също подобряваме мускулния си баланс, както и цялостната си сила.
Щадящо за ставите
Когато ходим назад натоварваме по-малко коленете и глезените, тъй като движението е от пръстите към петата, вместо обратното. Затова и е по-щадящо в сравнение с нормалното ходене и тичането.
Подобрена когнитивна функция
Ходенето назад изисква повишено внимание и концентрация. Двете от своя страна могат да подобрят когнитивната функция и пространствената ни осъзнатост.
Подобряване на стойката
За да ходим назад ангажираме основни мускули и сякаш естествено изправяме позицията на тялото си. Съответно практикуването на това иначе неестествено за нас движение може да ни помогне да подобрим стойката си, когато вървим нормално или седим.
Предпазва от деменция
Ходенето, включително назад, не само ни помага да останем в добра физическа форма, но и да забавим остаряването и свиването на мозъка ни с напредването на годините. Чрез движение предпазваме областите на мозъка ни, свързани с паметта и обработката на информация.
Източник: iStock
След като изтъква ползите от ходенето назад, треньорът Джеймс Бар допълва, че то все пак е умение и отнема време, за да свикнем, особено ако никога досега не сме го правили. Затова и той предупреждава, че е добре да имаме предвид двата недостатъка на този вид физическа активност.
Повишен риск от нараняване
Тъй като ходенето назад не е естественият ни начин на движение, има вероятност да се спъваме, падаме или сблъскваме с препятствия. Това може да доведе до наранявания и контузии.
Натоварване на врата и гърба
По-голямото натоварване на врата и гърба идва от това, че когато ходим назад, е нужно да се обръщаме, за да поглеждаме накъде вървим. За да избегнем негативните ефекти, е добре да не пропускаме да загреем врата и гърба си в началото на тренировката.
Източник: iStock
Освен това професионалният треньор допълва, че ако се целим да контролираме теглото си или да отслабваме, не може да разчитаме само на ходенето назад.
"Този тип упражнения трябва да се правят в комбинация с други видове фитнес дейности, за да се видят реални резултати", уточнява той.
Съветът му е да започнем бавно, като го включим в загрявката си - първо за няколко минути, а след това можем постепенно да въвеждаме няколко интервала по време на кардио тренировката ни.
"Започнете с по-кратки интервали и постепенно увеличете продължителността или интензивността, докато се почувствате по-комфортно с движението. Може да включите ходенето назад и в силова тренировка, за да предизвикате допълнително мускулите на долната част на тялото", казва още Джеймс Бар.
Не на последно по важност място той съветва да започнем с ходене назад на бягаща пътека, а след това да го практикуваме в парка. Колкото до това колко често е добре да го включваме в тренировката си, според него два до три пъти седмично е съвсем оптимално.
