Милениалите - поколението между 1981 и 1996 г., все по-често биват наричани и поколението на бърнаута. Едни от предпоставките за разпространението на това явление са динамичната икономическа среда, премахването на границите и ограниченията за развитие по света и все по-голямата конкуренция.
Някои учени смятат обаче, че родителите на децата от това поколение също имат вина - заради своите идеалистични представи как наследниците им ще успеят в живота. Преследване на цели, неуморна работа и всичко това в името на материални ценности.
Като добавим и постоянната социална надпревара към високите очаквания, и лесно се стига до синдрома бърнаут. Много млади избират да оставят зад гърба си успешната кариера и доходоносна работа, за да се върнат в къщата на баба си на село например.
Източник: iStock
Ако за нас това не е вариант, но усещаме, че лека-полека прегаряме на кладата на работохолизма, ето какво можем да направим по въпроса, преди да е станало прекалено късно.
Егоизъм
Почти винаги приемaме тази черта от характера като негативна. Но истината е, че ако не сме поне малко егоисти, трудно ще оцелеем. Ако прекарваме работния ден, отговаряйки единствено на чужди изисквания и правим само това, което трябва да бъде направено, бърнаутът ни е гарантиран.
Сутрин е времето да се фокусираме върху най-важните проекти за деня. А 20% от работния ден трябва да преминава в дейности, които ни доставят удоволствие. Ако работата ни е такава, че не ни позволява особена творческа свобода, най-важно е да знаем кога да отказваме, ако даден ангажимент не ни влиза в задълженията. Не бива да се чувстваме гузни и да откажем да работим извънредно.
И тук всичко опира най-вече до това да обичаме работата си. Ако този фактор е налице, всеки ден можем да открием нещо, което ни доставя удоволствие да правим. Тогава и прегарянето е по-малко вероятно.
Източник: iStock
Медитация
Древното учение за балансиране на духа и тялото става все по-популярно напоследък. Вече можем да си изтеглим приложение на смартфона или таблета, благодарение на което да отделим няколко минути сутрин само с релаксираща музика.
Според проучване от 2009 г., медитацията има способността да увеличава сивото вещество в мозъка. Редовното й практикуване помага да се съсредоточаваме по-лесно върху задачите и да ги решаваме с по-голяма лекота.
С ежедневна медитация добиваме и навика да се изключваме, когато е необходимо. Така ще можем да оставим работата в рамките на офиса и да си починем по-ефективно. Когато добием тези навици, и с тях настъпи някаква промяна, лесно ще разпознаем, че май ни е време за малко отпуска.
Източник: iStock
Упражнения
Когато тренираме, тялото ни изпомпва по-бързо кръвта и така се самопрочиства от токсините в него. Спортът ни кара и моментално да се почувстваме по-добре физически и психически.
Някой колега много по-трудно ще ни ядоса, ако сме потичали сутринта преди работа например, защото нивата на хормона на стреса кортизол са редуцирани. Благодарение на редовните упражнения чувството на тревожност също намалява, а именно то често ни води към бърнаута. Важното е спортът да се превърне в рутина, за да не се поддаваме на негативните емоции, пише Fast Company.
Източник: iStock
Позитивизъм
Ако гледаме на живота все от черната страна, нищо добро не може да очакваме да ни се случи. Идея за превенция и справяне с прегарянето е ежедневно да си записваме за какво сме благодарни и какво сме постигнали. Всичко с положителен знак, което виждаме черно на бяло, ни кара да погледне по-ведно на живота.
Що се отнася до работата, в края на седмицата може да отделяме по половин час, в който да опишем изминалите работни дни обективно, но не негативно. Акцентираме върху напредъка и целите, а трудностите изтъкваме, само ако сме се преборили с тях. Това ще ни помогне да разберем и какво трябва да променим, за да бъдем по-успешни.
