Въпреки че сьомгата е една от най-популярните и консумирани риби, добре знаем, че тя може да носи своите рискове. Особено ако не е дива, а отглеждана в развъдници, в които се замърсява с химикали и различни съединения, които могат да бъдат канцерогенни. Подобни ферми има най-много в Норвегия, откъдето се разпространява по целия свят.
Но, оказва се, и рибите на свобода не са в безопасност. От години се говори за замърсяването на естествените водоеми в лекарствени продукти, които предизвикат "сериозен и нарастващ риск за биоразнообразието". Докладвани са случаи на пъстърва, "пристрастена" към метамфетамин, както и на костур, който губи страха си от хищници заради остатъци от антидепресанти.
Сега учени от Шведския университет по селскостопански науки алармират, че следи от кокаин, които замърсяват реки и езера, могат да достигнат до мозъка на сьомгата и да предизвикат както промени в поведението й, така и все още неизвестни последствия върху популацията на този вид и не само.
Източник: iStock
За да проучат дали замърсяването с кокаин може да повлияе на рибите в дивата природа, учените поставят на няколко риби импланти. Някои от тях освобожават бавно количества кокаин или от неговия отпаден продукт бензоилекгонин. Има и трета, контролна група, която е "чиста".
Рибите са пуснати в югозападния ъгъл на езерото Ветерн с площ от близо 2000 кв. км. В него се срещат и големи, хищни щуки. С течение на времето всички сьомги стават по-малко активни и по-установени в част от езерото, с изключение на тези, изложени на кокаин и неговия метаболит, които стават все по-активни. Сьомгата, изложена на кокаин, е плувала с 5 км по-далеч от контролната група, докато тези, изложени на метаболита, са плували с близо 14 км повече, което си е цели два пъти повече.
Източник: iStock
По този начин се установява, че младите екземпляри атлантическа сьомга, които са били изкуствено изложени на следи от наркотика и основния му отпадъчен продукт, са плували по-далеч и са се разпръснали по-широко в езерото. Затова учените предполагат, че веществата могат да повлияят на това къде отиват рибите, какво ядат и колко са уязвими към хищниците.
Ако изминават по-големи разстояния, рибите ще изразходват повече енергия. А това значи, че ще трябва да търсят и повече храна. И в тези случаи те се излагат на по-голям риск да станат жертва на други животни и популацията им да започне да намалява, обяснява Guardian.
Учените обръщат внимание на няколко факта. Първият е, че това е контролирано изследване и е важно да се установи дали ефектът върху рибите от веществата, срещани в околната среда, би бил същият. Подчертава се и важността на това да се изследват последствията и от метаболитните вещества, както и на ефективните системи за управление на отпадъчните води.
