"Аудиокнигите не са радиотеатър, а по-скоро кино - не се изисква прекалено "засилване" на героите, за да те чуе и види човекът на последния ред в театъра." Това казва актьорът и телевизионен водещ Павел Владимиров - един от "гласовете" зад заглавията на Storytel в България.
И двамата с актрисата Яна Кузова, която също чете аудиокниги, признават, че не е задължително да харесват историята, която ще четат, за да се получи добре.
За момента обаче и двамата са късметлии, защото подборът от страна на издателя е безпогрешен, а възложените им заглавия - най-близко до личността им. Ето и каква е тайната на перфектната аудиокнига.
С какво най-много ви изненада записването на аудиокнига и кое беше най-голямото му предизвикателство?
Яна: Не подозирах колко ще се пристрастя към четенето на глас! Най-голямото предизвикателство? Че пътувам всеки ден из магически земи, разследвам заплетени истории, скачам от влакове, плача от любов и се смея с глас.
Източник: Томислав Михайлов - Чочо
Павел: Най-трудно свикнах с факта, че и най-малкият звук влиза в микрофона. След изчитането на първата книга може би над 70% от грешките ми бяха свързани с къркоренето на червата и шумове от дрехите. Затова вече гледам да не чета на гладен или прекалено пълен стомах, събувам се по чорапи, махам си часовника и правя "стриптийз" - свалям всякакви дрехи с дрънкулки и копчета. Изобщо четенето на аудиокнига е едно тихо свещенодействие.
Има ли грешка или неловък момент от работата ви като "глас на книгата", за който винаги ще си спомняте?
Павел: Неловки моменти постоянно се случват - например тъкмо си влязъл в добра серия и си прочел гладко и хубаво няколко пасажа, и изведнъж минава линейка или на някоя кола й се включва алармата... Тогава псувам много и повтарям.
Източник: Вихрен Георгиев
Яна: Засега не мога да се "похваля" с нещо такова. Но мога да споделя, че никога няма да забравя момента, в който завърших последното изречение на "Всичко всичко" на Никола Юн. И като се отпушиха едни дълго сдържани сълзи! Много силна емоция, не исках да свършва.
Най-трудната дума или словосъчетание, които е трябвало да прочетете?
Яна: Африкански имена и фамилии в превод на български.
Павел: В "Човекът в търсене на смисъл" ми се наложи да прочета много думи и изречения на латински. Изпотявах се на всяко от тях, но в крайна сметка се справих почти без грешки. Трябва да се отбележи, че книгите не са предназначени за подобен тип четене на глас, затова често има много дълги и описателни изречения, по десетина реда, които ти вземат дъха, но пък, който го е страх от книги, да не ходи в Storytel!
А кое беше най-смешното, което ви се е случвало, докато четете?
Яна: Редовно се разсмивам с глас на собствените си лапсуси. Смея си се сама в студиото и си мисля: "Ако някой ден наистина тонрежисьорите се захванат и направим компилация само от гафовете на актьорите, това ще е цяла книга. В изцяло нов жанр!"
Източник: Storytel
Павел: Понякога, като се разпали, четейки, човек плюе повече от необходимото. Също така редовно си блъскам главата в микрофона, а с Angry Birds на няколко пъти за малко да го "обезглавя", ръкомахайки.
Доколко гласът на актьора допринася за възприемането на книгата от слушателя?
Яна: Оууу, гласът може да те накара да се влюбиш! Но може и да те откаже да слушаш. Има елемент на субективност и личен вкус.
Павел: Най-важното за аудиокнигите всъщност е гласът на разказвача - той може както да скапе една хубава творба, така и да възвиси някоя с не толкова големи литературни достойнства. Ако не грабнеш слушателя или не хареса гласа ти в началото, просто ще натисне стоп и ще я пропусне. GAME OVER, BABY!
Източник: Вихрен Георгиев
Коя книгата се забавлявахте най-много да четете?
Яна: "Тайният живот на Беки Б." от Софи Кинсела. Няма такава кифла! Ама готина кифла с чувство за хумор и самоирония.
Павел: Поредицата Angry Birds, защото в нея можах да покажа на какво съм способен. Виках, грухтях, пищях, фъфлех и се смях, а колегите казаха, че съм се чувал в целия офис. Дано не съм пречил на другите четящи и ако е така, сега е моментът да им се извиня. Въпреки шумоизолираността на всяко студио, някои неща все пак се чуват.
Оказа се обаче, че явно съм се справил добре, защото редакторите много са се смяли, като са прослушвали работата ми. Няма по-голямо признание за един артист! Мисля си, че в крайна сметка се получи едно забавно "слушиво" (тази дума сега си я измислих) за малки и големи. Аз самият много се смях и с филмите, и с книгата, а и бях улеснен от факта, че често самият аз съм една ядосана птица.
Източник: Томислав Михайлов - Чочо
А коя мечтаете да запишете?
Павел: Скоро започвам "Време да се живее, време да се мре" на Ерих Мария Ремарк - една от любимите ми книги на един от любимите ми световни автори. Изключително произведение, в което има всичко - любов, война, смях, тъга, смърт, многопластово и неповторимо като живота и със същия неочакван край. Ако все още не сте я прочели, какво по-подходящо време от една пандемия, за да я изслушате!
Яна: "Стопанката на Господ" от Розмари Де Мео. Повярвайте ми, нямаше време за замисляне в отговора ми!
Storytel предлага неограничен достъп до над 52 000 аудиокниги, сериали и е-книги срещу месечен абонамент от 9.99 лв. Влезте в света на добрите истории и тествайте безплатно за 14 дни.
