Еднакво засегнати от климатичните промени са както сушата, така и водата на нашата планета. Когато става дума за водните басейни, най-честите промени са намаляване на нивото им, повишаване на температурата, а оттам и сериозни промени във флората и фауната, които не могат да се приспособят и или мигрират, или изчезват завинаги.
Десетилетия наред сред най-засегнатите е Балтийско море. Заради негативния ефект от човешката дейност, то се е превърнало в една от най-големите "мъртви зони" на планетата, която буквално се бори за кислород. И, оказва се, въпреки сериозните усилия, които се полагат за подобряване на състоянието му, няма признаци, които да показват за него.
Това доказва и нов доклад на учени от Института за изследване на Балтийско море "Лайбниц" в немския град Варнемюнде. От там за пореден път алармират, че морето е стигнало до точка, в която вече няма връщане назад и няма надежда за възстановяването му, ако се съди по "простия принцип на причината и следствието".
Източник: iStock
Как се стигна дотук
Вече повече от половин век Балтийско море е жертва на процеса еутрофикация. При него се повишава количеството на химическите вещества, участващи в минералното хранене на растенията, което на свой ред води до повишена биологична продуктивност.
Околната среда се обогатява прекомерно с хранителни вещества като азот и фосфор, които са в голяма степен продукт на човешката дейност - например от използването на торове на земеделието, недобро пречистване на отпадните води и химическа промишленост. Азотът от изкопаемите горива също може да попадне във водите чрез процес, наречен атмосферно отлагане.
Насищането с тези вещества води до цъфтеж на водорасли, изчерпване на кислорода и задушаване на водните организми. Когато излишните водорасли се разлагат, произвеждайки големи количества въглероден диоксид, pH на морската вода се понижава, което създава риск от подкиселяване. Стига се и до обособяването на т.нар мъртви зони, където кислородът е толкова малко, че под повърхностните води съществува малко или никакъв живот.
Източник: iStock
През 1995 г. общото количество фосфор в централната част на Балтийско море надхвърля 20 000 тона годишно, а през 2017 г. спада до около 12 400 тона. Въпреки десетилетията напредък, учените предупреждават, че до момента не е постигнато "значително подобрение" в качеството на повърхностните води на Балтийско море.
Основната причина за това притеснително заключение са някои специфики на Балтийско море. То е по-солено от сладководните, но по-малко солено от типичните морски води. Освен това се формира на пластове, където повърхностните води с ниско солено съдържание са над по-плътните и солени води на по-голяма дълбочина.
И това затруднява достигането на кислорода от атмосферата до по-дълбоките слоеве. Допълнително насищането с кислород се затруднява от разлагането на органичната материя. Временни промени настъпват само от редки притоци на солена вода от Северно море, но те не могат да променят ситуацията в дългосрочен план, пише Euronews.
Учените обясняват, че в началото на месеца също са наблюдавали интересно явление - 275 милиарда тона вода бяха изтласкани от Балтийско море, с което нивото му се понижи с 67 см. Явлението беше подхранвано от силни ветрове, зона на високо налягане и липсата на значителни атмосферни фронтове. Дълготрайните ветрове в района изтласкаха големи водни маси през Датските проливи към Северно море.
Източник: iStock
Вследствие на това се очаква да се наблюдава приток на солена, богата на кислород вода обратно в Северно море. И това може да доведе до съживяването на някои мъртви зони с намалено количество кислород. Но до по-мащабно подобрение на ситуацията надали ще се стигне.
Дотук стана ясно, че насищането на водите с конкретни вещества е основен причинител за негативните промени в Балтийско море. Но няма как да не се обърне внимание и на климатичните промени, които също имат своя ефект. Той се изразява най-вече е увеличаването на температурата на повърхностните води.
Доказано е, че в по-топлите води кислородът се консумира по-бързо, което увеличава вероятността от мъртви зони. Изчерпването на кислорода и отделянето на фосфати в дълбоките басейни на Балтийско море променя и фитопланктона в повърхностните води.
Наистина ли ситуацията е безвъзвратна
Въпреки че прогнозите на учените не са особено обнадеждаващи, те все пак имат изготвени стратегии как би могло да се помогне на Балтийско море да не изчезне напълно. Сред предложенията е постоянно намаляване на замърсяването с хранителни вещества и подобряване или възстановяване на естествените крайбрежни филтри като лагуни, фиорди и естуари, които могат да задържат хранителни вещества.
Залесяване с морска трева и целенасочено култивиране на микроводорасли отново с цел редуциране на хранителните вещества във водата са други потенциални мерки, насочени към природата и околната среда. Трябва да сe обърне внимание и на рифовете и мидените залежи, посочват още учените. А дали всичко това ще бъде приложено и ефективно, само бъдещето ще покаже.
