През лятото на 1984 г. милиони зрители по света и 2000 поканени гости гледат необичаен телевизионен експеримент. Британските власти решават да отговорят на въпрос, който тревожи обществото още от началото на ядрената ера - колко безопасно е транспортирането на радиоактивни материали?
За целта те организират демонстрация, която днес би изглеждала като сцена от холивудски филм. Локомотив е засилен до близо 160 км/ч и насочен право към контейнер за съхранение на ядрени отпадъци.
Целта обаче не е просто зрелище. По онова време във Великобритания вече редовно се превозват радиоактивни материали по железопътната мрежа, а обществените страхове са огромни, разказва IFL Science.
Всъщност транспортирането на ядрени материали с влакове съвсем не е нещо необичайно. Напротив - в редица държави то е предпочитаният метод за преместване на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци между електроцентрали, хранилища и съоръжения за преработка.
Затова и контейнерите, използвани за тези превози, са конструирани така, че да издържат на екстремни натоварвания. Те тежат десетки тонове, изработени са от масивна стомана и преминават през множество изпитания - от падане от голяма височина до излагане на много високи температури.
Когато влакът се врязва в контейнера през 1984 г., резултатът е повече от показателен. Локомотивът е унищожен, а контейнерът остава практически непокътнат.
Днес подобни превози продължават да се извършват в страни като Великобритания. Според данни на британския ядрен сектор хиляди контейнери с радиоактивни материали са били транспортирани по железниците през годините без инцидент, довел до изпускане на радиоактивност в околната среда.
А как стои въпросът в България
У нас ситуацията е различна, тъй като страната разполага само с една действаща атомна електроцентрала - АЕЦ Козлодуй. Значителна част от радиоактивните отпадъци и отработеното гориво се съхраняват и обработват на площадката на централата или в специализирани национални съоръжения. От сайта на държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" става ясно, че именно то извършва събирането, транспортирането, обработката и съхранението на такива материали при строг регулаторен контрол.
Източник: iStock
През последните години България изгради и Национално хранилище за ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци край Козлодуй, което затваря голяма част от цикъла по управление на радиоактивните материали в страната.
Затова днес експериментът от 1984 г. изглежда не толкова като телевизионна сензация, а като опит да се покаже нещо важно: че зад всеки подобен превоз стоят десетилетия инженерни разработки, строги регулации и многократно тествани системи за безопасност. И макар кадрите от сблъсъка да изглеждат драматично, истинското послание е било съвсем различно - че понякога най-сигурният начин да убедиш хората в безопасността на една технология е да я подложиш на изпитание, което изглежда невъзможно да издържи.
