Инцидентът в Чернобил от 1986 г. до ден-днешен остава най-голямата ядрена авария в историята ни. Повредата в атомната електроцентрала е произвела 400 пъти повече радиация от бомбардировката над Хирошима, но години по-късно учените откриват изненадващи детайли за живота в изоставения украински град Припят.
През 2019 г. европейски учени показват резултати от изследвания, проведени на територията на Чернобил за период от няколко години. Те разкриват, че зоната с ограничен достъп се радва на изключително богат и разнообразен природен живот.
Освен с богата флора, Чернобилската Забранена зона се оказва населена и със стотици кучета. Никой не знае точно колко. Съветските войници застрелват много от изоставените животни в опит да предотвратят разпространението на заразата, но голям процент от тях успяват да избягат, да се скрият и да оцелеят. С течение на времето те се размножават, като продължават да живеят в околностите на старата атомна електроцентрала.
За живота на изоставените кучета разказват някои от пазачите на Чернобил пред BBC. Те обаче се представят пред журналистите с псевдоними, тъй като се страхуват да не си навлекат наказание или уволнение.
И на пазачите, и на посетителите, е категорично забранено да пипат кучетата. Причината е, че не се знае дали четириногите не са радиоактивни и до каква степен могат да бъдат заразни, и опасни. Повечето хора от охраната обаче отдавна не се плашат от радиацията и години наред полагат грижи за кучетата - хранят ги, махат бълхите им, дават им вода, слагат им инжекции срещу бяс, макар да не им е позволено.
Източник: iStock
Животът на кучетата там е в сериозна опасност. Те са изложени на риск от радиоактивно замърсяване, атаки на вълци, горски пожари и глад, наред с други заплахи. Средната продължителност на живота на кучетата в Чернобил е само пет години, според Clean Futures Fund -неправителствена организация, която наблюдава и осигурява грижи за кучета, живеещи в Чернобилската Забранена зона.
Затова и грижите, които полагат тези пазачи там, са от изключително значение за кучетата, разказва пред BBC Джонатън Търнбул, докторант по география в университета в Кеймбридж.
Той е впечатлен от силната връзка, която имат животните с повечето от пазачите на Чернобил. Някои от кучетата се плашат от хората и бягат, когато ги доближат, но други са им станали като домашни любимци.
От охраната дори са кръстили повечето от кучетата. Според Търнбул едно от тях се казва Алфа, чието име се отнася за вид радиация. Друго пък наричат Тарзан - то е добре познато на туристите в Чернобил, тъй като често ги забавлява с различни трикове, които прави по команда. Трето се нарича Арка, защото пазачите за първи път го забелязват под една полусрутена арка.
Източник: iStock
Едно от кучетата пък са нарекли Наденица, тъй като е ниско, дебело и много прилича на наденичка. То обича да се топли през зимата, като лежи на тръбите за парното. Тези тръби обслужват една от сградите, използвани от работниците в Чернобилската Забранена зона. Те са част от продължаващите усилия за въвеждане в експлоатация и обеззаразяване на разрушената електроцентрала.
Кучетата на Чернобил са станали верни пазачи на старата атомна електроцентрала и често предупреждават охраната за неканени гости, като лаят всички, които се опитат да влязат на територията на Забранената зона.
"Те ни доставят радост в този пропит от радиация, постапокалиптичен свят", разказва един от пазачите, за когото четириногите са се превърнали във верни другари.
Според Търнбъл историята на пазачите с кучетата е забележителна и то не само що се отнася до конкретната ситуация в Чернобил и Забранената зона.
Забележителна е, защото е нагледен пример какво всъщност се случва с човека и кучето от 15 хил. години насам. Именно така хората по света установяват връзката си с кучетата - опитомяват ги лека-полека, докато не ги превърнат в домашните любимци, които познаваме днес.
