Олимпийската шампионка и една от най-обичаните ни гимнастички от златния ансамбъл - Лаура Траатс, не спира да вдъхновява и извън състезателния килим. Наскоро каза заветното "да" на любимия си Мартин, а днес, макар вече в ролята на треньор и ментор, продължава да живее със същата дисциплина, отдаденост и хармония, каквито винаги е излъчвала като състезател.
Тя споделя за емоциите около сватбата, прехода след активния спорт, отговорността към младите гимнастички, значението на грижата за себе си и как хидратацията се е превърнала в малък, но силен ритуал с голям ефект.
Лаура, поздравления за скорошната сватба! Разкажи ни повече за този специален ден.
Много благодаря. Тази сватба беше много специална - решихме да я осъществим по-малко от месец преди събитието. Направихме я само за нас двамата, с най-близките ни роднини. Мястото избрах още при първото ни посещение преди години - беше вълшебно. Когато разбрах, че е свободно на 7.07 (датата с любимите ми числа) знаех, че това е знак.
Роклята сътвори дизайнерката Елена Златева - невероятна работа за само две седмици. Не се чувствах напрегната, но вълнението беше огромно. Признавам, имаше и гаф - забравих букета. Усетих, че нещо липсва, когато вече стъпвах на понтона в езерото. За щастие, братовчедът на съпруга ми изкачи отново 100-те стъпала и ми го донесе навреме. От този момент всичко беше на мястото си.
Свикна ли вече с ролята на съпруга?
С Мартин сме заедно вече седем години. А се познаваме още от детската градина - били сме си гаджета и тогава (смее се). Докато другите деца са си разменяли рисунки, ние сме си разменили... съдбата. Както каза сестра ми в речта си като кума: "Днес не съм просто свидетел на една любов, а на това как някой идва в живота ти два пъти - веднъж, за да го бележи и втори път - за да остане завинаги."
Животът ни не се промени драстично, но сме щастливи, че си подарихме тези моменти. Сега не сме на меден месец, а на международен спортен лагер - той дойде при мен, за да сме заедно.
Вече не си състезател, но активно тренираш. Как изглежда един твой ден?
Ставам около 8 ч. Забелязах, че когато не посягам към телефона веднага, денят ми започва по-добре. Първо се свързвам със себе си, а след това с виртуалния свят. Старая се да започвам деня с вода с лимон, грижа за кожата и след това си отбелязвам задачите, които трябва да свърша. Всеки ден е различен - понякога дори по-изморителен от състезателните дни, но никога не е скучен.
С момичетата сте създателки на "The Diamonds - ДиамантиТЕ". Каква е идеята зад това?
Искахме да продължим заедно, имаме сходна визия как се постига успех. Така миналата година се роди идеята за международен летен лагер, където да можем да предадем всичките си опит и знания на децата. Най-голямата награда за нас е, когато ги виждаме щастливи и вдъхновени. Разбира се отговорността е огромна - ние сме пример за тях и всяко наше действие има влияние върху тях.
Присъстват деца от 22 държави. Тренират много и не се отказват. Надяваме се някое от тях един ден да ни покаже своя олимпийски медал. Но освен спорт ги учим и на чисто човешки качества, защото това е най-голямата титла, която можеш да постигнеш в спорта - да станеш Човек.
Имаш ли свой малък навик за добро настроение и кондиция?
Да, хидратацията. Преди ми беше трудно да пия вода - предпочитах други напитки. Но след като започнах да обръщам внимание, тялото ми буквално се отблагодари. Чувствам се по-жизнена и енергична. В началото добавях плодове за вкус, сега сама си търся бутилката, която е навсякъде с мен. Това е моят съвет към всички - когато сте жадни, пийте чиста вода.
Източник: Личен архив
Колко важна е хидратацията за един спортист?
Изключително. Като гимнастичка пиех над два литра вода на ден - особено в горещините. Това е важно и за физиката, и за ума.
Разкажи ни за партньорството си с Банкя - какво те привлече в тяхната кауза?
След олимпийската титла усещам по-голяма отговорност към хората, които ни следят. Хидратацията е един от най-добрите подаръци, които можем да направим на себе си. Искам да вдъхновя повече хора да се грижат за тялото си.
Навикът се изгражда за около 20 дни. Затова започнете да носите бутилка с вода навсякъде, както направих и аз. Постепенно се превръща в навик, за който няма нужда да мислите.
Кога пиенето на вода се превърна в навик за теб?
След края на кариерата ми, осъзнах колко съм натоварвала тялото си и колко много ми е дало то. Най-малкото, което мога да направя, е да го поддържам с това, от което има нужда - вода.
Кои други здравословни навици от спорта пазиш и до днес?
Храня се с хубава, балансирана храна. Не като диета, а като уважение към себе си. Ходя на пилатес, научих се да не се отказвам и да мечтая смело.
Какво следва за теб - в личен и професионален план?
В личен - мечтая за голямо и сплотено семейство. В професионален - вярвам, че най-доброто тепърва предстои. Треньорството ми носи дори повече удовлетворение от състезанията. Смятам, че това е призванието ми.
Ако имаш свободен ден, как го прекарваш?
С Мартин. Обичаме просто да сме заедно - разходка, вкусна храна, хубав разговор. В нашето ежедневие това време е най-ценното.
