Българското дружество за защита на птиците е неправителствена организация, която от 34 години работи в обществена полза с основна цел опазването на дивите птици, техните местообитания и биоразнообразието като цяло. Част са от BirdLife International - най-голямата международна природозащитна организация в света със 100-годишна история.
Тя обединява усилията на партньорски организации от 117 страни на шест континента с мисия опазването на птиците и природата. Мисия, която понякога се оказва много трудна за изпълнение, заради действията на хората. Едно от най-пагубните е незаконното използване на отрови в дивата природа.
Това е сред най-сериозните опасности за биоразнообразието в световен мащаб и се нарежда на първо място като заплаха за съществуването на много конкретни животински видове. И въпреки че употребата на отровни примамки у нас е забранена със закон, често той бива нарушаван.
"Това е неселективен метод за борба (с хищници, например), който почти никога не достига до желаната цел, но поразява множество други жертви", обяснява Николай Терзиев. Той е част от екипа на БДЗП, отговорник природозащитни дейности и вече шест години водач на Барс - специално обучено куче за борба с отровите в дивата природа.
Източник: Българско дружество за защита на птиците / Фотография Богдан Боев
Николай Терзиев и Барс
"Ако, да предположим, имате малко животновъдно стопанство, което бива нападнато от вълк, и решите да се саморазправите с него, като нарушите закона и заложите отровна примамка, вероятността да умъртвите вълка клони към нула. Вълците са изключителни интелигентни, подозрителни и находчиви. Но броят на загиналите други животни може да бъде колосален."
Николай разяснява, че в практиката на дружеството имат точно такива случаи, при които отровените животни са овчарски кучета (тези, които всъщност трябва да пазят стадата от хищници), ловни кучета, диви прасета, таралежи, вранови птици, орли и най-вече лешояди, които съвестно идват да почистят мястото, като се нахранят.
"Затова обичаме да сравняваме отровните примамки с противопехотни мини. Не знаете кой ще "стъпи" на тях, а и почти никога не е обектът на вашите желания. Допълнително, всяко мъртво животно от отрова може да се превърне в нова отровна примамка. Сами разбирате за какво става въпрос."
Едни от най-честите жертви на отровните примамки се оказват всеядните животни, хищниците и най-вече естествените природни санитари, каквито са лешоядните птици. "Екологичната функция на последните е несъизмерима. Екосистемните услуги, които тези великолепни животни предоставят на нас, хората, и всички други създания в природата, не могат да бъдат заменени", категоричен е Николай.
И подкрепя своите думи с факти, като разяснява как високата киселинност в стомасите еволюционно приспособява тези птици като най-успешните летящи чистачи. Всяко попаднало там мъртво животно или органичен остатък неминуемо са разгражда, а така се унищожават патогени, предизвикващи болестни състояния, които биха били фатални за иначе здравите популации и дори за хората.
"Лешоядът се храни с онова, което би могло да убие други. В стомаха на тези птици се унищожава дори антракс."
Проблемът идва, когато в намерените от лешоядите трупове на животни има синтетичен препарат, създаден не от природата, а от химическата индустрия. Птиците не могат да преработят неестествените токсини и загиват. Неслучайно когато става дума за редки и застрашени животни, лешоядите заемат едни от челните места.
Но как действа законът в такива случаи? В Европа законодателно нещата са близки до нашите в България. В Испания и Унгария работят екипи с кучета за борба с отровите. Всъщност испанците създават и първи започват да прилагат тази иновативна методика. Отскоро тя е факт и в Италия, Австрия, Франция, Словакия, Гърция.
Николай споделя, че в тези страни отговорните институции, службите и местните общности са по-ефективни в сравнение с България, но от БДЗП не губят вяра и са сигурни, че се движат в правилната посока. И го правят от години.
Източник: Българско дружество за защита на птиците / Фотография Йорданка Луканова
Първите стъпки правят със създаването на работна група, която включва техни колеги от правителствения и неправителствения сектор, експерти от чужбина - хора, които имат отношение и опит по въпроса. Благодарение на тази група в България е разработена и приета Национална стратегия за борба с отровите. С течение на времето чрез нея и с помощта на засилена комуникация между природозащитници, експерти, полиция, ветеринарни служби и еко министерството се задвижват процеси, чиито резултати вече са налице.
Част от тези резултати неминуемо е закупуването, обучаването и пристигането в страната ни на две нови кучета за борба с отровите от Испания - Пойзън и Дубай, с които МВР вече активно работи от месец.
"Да, знаем, че две кучета (с нашият ветеран-пионер, Барс - три) няма да бъдат достатъчно, но всяка крачка в правилната посока е стъпка по-близо до решаването на проблема", категоричен е Николай.
А за шестте години работа с БДЗП Барс има 200 патрула, търсения и проверки, близо 2000 км на терен, 40 намерени отровени животни и примамки и повече от 300 животински остатъци. Едни наистина забележителни резултати.
Източник: Българско дружество за защита на птиците / Фотография Богдан Боев
Барс
Но това далеч не е всичко. Съвместно с други свои колеги, БДЗП активно работят и за създаването на лаборатория, която да може да изследва и определя вида на намерените токсини. Защото и това е не малък проблем в момента.
От Българското дружество за защита на птиците полагат огромни усилия да разпространяват и добрите, и лошите новини от работата си. Смятат, че информацията, поднесена по чист и открит начин, е едно от най-силните средства за промяна на самосъзнанието.
"Ние, българите, много обичаме природата си и се гордеем с нея. Точно затова трябва да се опитаме да я запазим, като започнем с тези, които имат най-голяма нужда от закрила - уязвимите видове на ръба на изчезването." А кучетата за борба с отровите са неоспорим съюзник в това начинание.
Колко време отнема обучението на куче за откриване на отрови?
Ако животното е добре избрано и правилно социализирано - няколко месеца. Много важна е връзката между куче и водач. Тя може да ускори или забави този процес. След поставените основи, всеки един случай е опит за екипа, което по правило го сближава и сработва повече и повече. Разликата в това отношение между хора и кучета не е голяма - учим се до края на живота си. Може би това е и една от причините видовете ни са събрали еволюционните си пътища преди 35 хиляди години.
Какви породи са подходящи?
Всички породи с добри работни качества. Ловните имат много добро обоняние и ако се работи с тях стават чудесни следови кучета. За мен обаче класиката са белгийска овчарка малиноа и най-вече работните разновидности на немското овчарско куче.
Източник: Българско дружество за защита на птиците / Фотография Йорданка Луканова
Как преминава един ден ваш ден с Барс?
Обикновено започва рано сутрин с разходка и тренировка, и завършва вечер - пак с разходка и тренировка. Така е, когато е спокойно и нямаме инцидент. Ако обаче имаме сигнал и търсим - зависи какво ще намерим и дали имаме заложени отровни примамки, жертви от първично, вторично и т.н. тровения. В този случай светлата част на деня се издължава и губи към средата на нощта с даване на показания пред органите на реда, а всичко свършва с едно уморено, но много щастливо куче пред голяма купа с гранули.
Как си сътрудничи БДЗП с екипа на МВР и с техните кучета за борба с отровите?
Целият процес по подпомагане създаването на такива екипи започна още с появата на нашето първо в страната противоотровно куче - Барс. В резултат на добрите взаимоотношения между нашата организация, Главна дирекция "Национална полиция", наши колеги от чужбина, в Испания бяха изпратени за обучение двама инструктори от полицията, бяха закупени и обучени две белгийски овчарки, които пристигнаха на 15 ноември и поставиха началото на първите екипи за борба с отрови към полицията в страната.
Иначе казано, Барс вече не е сам в тази битка. И ако можем да помогнем, да съдействаме на колегите в нелеката задача по разкриването на тези случаи - винаги ще бъдем насреща. А в личен план аз с удоволствие бих се учил от някои от инструкторите, защото тук говорим за хора с по 20 годишен опит в работата със служебни кучета, които наистина обичат работата си. А ние всички имаме какво да учим докато живеем, нали така?
