Дори по-дългата ни ваканция да е отминала или тепърва да предстои, лятото е идеалното време да си правим мини почивки всеки уикенд. Българската природа е достатъчно богата, за да има какво да ни предлага за всеки от уикендите през топлите месеци.

2 +1 (български) от най-красивите скални манастири, които да посетим на Балканите

2 +1 (български) от най-красивите скални манастири, които да посетим на Балканите

Няколко идеи за лятото

Един от начините едновременно да се разходим и да избягаме от жегата е, като посетим някои от десетките пещери в България. Подбираме пет благоустроени, впечатляващи и леснодостъпни.

Леденика

Отворена: целогодищно

Препоръки: с температурата от -7 до 15 С добре да имаме връхна дреха.

Една от най-популярните и зрелищни пещери в страната се намира във Врачанския балкан на 16 км от Враца. Входът й е разположен на 830 м надморска височина, като самата пещера е дълга 320 м и има 10 зали.

Образуванията в Леденика

Източник: iStock

Образуванията в Леденика

Заради множествено галерии и образувания - сталактити, сталагмити и сталактони, формирани в продължение на хиляди години - тя е атрактивна и за хората, които не са запалени пещерняци. Убежище е на четири вида прилепи, а през пролетта и зимата може да се наблюдават ледени образувания, дали наименованието й

Ягодинска

Отворена: целогодишно

Препоръки: от средата на август до края на септември пред входа й се струпват около 10 вида прилепи.

Както подсказва името й, тя се намира в близост до село Ягодина в Родопите и на 20 км южно от град Девин. Тя е една от най-дългите пещери в България - 10 км, като е разположена на три нива. Само третият и най-нисък е облагороден, но и разходката по 1100-метровата пътека е достатъчна, за да усетим магията на тази пещера.

Разходката в Ягодинската пещера е дълга

Източник: iStock

Разходката в Ягодинската пещера е дълга

Освен сталактити, сталагмити и сталактони с колоритни имена като "Дядо Коледа", "Снежанка и седемте джуджета", "Богородица", в нея могат да се наблюдават други пещерни "чудеса" като "леопардова кожа" и пещерни перли.

Съева дупка

Отворена: целогодишно

Препоръки: през зимата пътят до Съевата дупка може да е труднодостъпен.

Заедно с Ягодинската, се смята за една от най-красивите пещери в България. Намира се в Ловешка област на 3 км от село Брестница и 10 км от Ябланица. Дълга е 205 метра, а 70 метра под земята в нея тече река. Разполага с пет зали, като всяка от тях носи любопитно име: Купена, Срутището, Харамана, Космос и Белия замък.

Впечатляващи образувания в Съева дупка

Източник: iStock

Впечатляващи образувания в Съева дупка

Различна е с това, че образуванията в нея имат различни цветове - зелено, кафяво, бяло. Най-големият сталактон е с обиколна 60 м.

Магурата

Отворена: целогодишно

Препоръки: хлъзгавите участъци предполагат да носим удобни обувки.

В близост до село Рабиша на 30 км от Белоградчик се намира една от най-любопитните пещери в страната. Със своите до момента открити 2500 м галерии се нарежда сред най-големите в България. В нея са открити и запазени пещерни рисунки от палеолита и раннобронзовата епоха, които изобразяват ловуващи хора, женски силуети, животни, звезди, растения.

Рисунките в Магурата

Източник: iStock

Рисунките в Магурата

В нея са едни от най-богатите по форма и размери образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни перли, "пещерно мляко". "Падналият бор" е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата 6 м.

"Бачо Киро"

Отворена: целогодишно

Препоръки: коридорът, наречен "Чистилището", е с размери 60х40 cm и може да бъде предизвикателство за някои туристи.

Това е първата благоустроена пещера в България - още през 1937 г. Намира се в Предбалкана на 300 м от Дряновския манастир. Представлява сложен лабиринт на четири етажа от пещерни галерии и разклонения с дължина около 3600м. В пещерата са открити следи от интензивно човешко присъствие от ранния до късния палеолит.

Галерия в "Бачо Киро"

Източник: iStock

Галерия в "Бачо Киро"

Преди пет години проучване доказва, че тези находки представят най-ранното свидетелство за присъствие на Homo sapiens в Европа, когато тя е все още заселена от неандерталци.