Синдромът на хроничната умора е известен на науката сравнително отдавна. Първите му описания се срещат в научните трудове на А. Лойд през 1984 г. Дори и днес обаче учените продължават да дискутират причините за неговото възникване и типичните за това заболяване прояви.

Известно е, че в по-голяма степен податливи на него са жените, въпреки че се среща и при мъжете.

Като правило възникването на заболяването се предшества от прекарани вирусни и инфикциозни заболявания. Някои специалисти настояват на вирусната причина за синдрома, назовавайки след етиологични фактори вируса на херпеса и цитомегаловируса, които се активират в организма при въздействието на съпътстващи фактори:
- продължителен емоционален стрес,
- преохлаждане,
- намаляване факторите на имунната защита на организма,
- влиянието на неблагоприятни екологични условия.

В патогенезата на развитие на синдрома стои нарушаване на взаимодействието между централната и периферната нервна система, хипоталамо-хипофизната система, дейността на надбъбречните жлези и имунната защита на организма.

Основната клинична проява на синдрома на хроничната умора е постоянното чувство на отпадналост, което не намалява дори след почивка.

Пациентите се оплакват и от:
нарушения в съня,
- нестабилност в настроението,
- склонност към депресивни състояния,
- нарушения в паметта,
- промяна на температурата на тялото,
- увеличаване на лимфните възли,
- болка и отпадналост в мускулите.

Болезнените усещания в мускулите и ставите имат непостоянен характер, но продължават дълго време.

Подобни симптоми трябва задължително да се консултират с личния лекар, макар диагностицирането на заболяването да остава доста трудно и да изисква намесата на специалист.

За лечението на това заболяване обикновено се използват препарати, притежаващи антидепресивно действие, имунокоректори и адаптогени, които задължително следва да се изписват от лекар.

здраве.bg