Пандемията от коронавирус е по-близо в миналото, отколкото далеч. В последния месец пък се заговори за друга заплаха - хантавирус. Сега пък основната зараза, която се споменава в световните медии, е еболата.
Това сравнително рядко, но тежко вирусно заболяване се споменава за пръв път през 1976 г. Името идва от едноименната река в Конго, една от страните, в които е открито за пръв път. Другата е Судан. Това е поредният вирус, който идва от света на животните - смята се, че се предава от плодоядни прилепи.
Инфекциозното заболяване не се предава лесно по въздушно-капков път, а най-вече при контакт с кръв и телесни течности на заразени лица, както и със заразени повърхности. Инкубационният период е между 2 и 21 дни, като болният е заразен за околните след появата на симптомите.
Източник: iStock
А те са предимно гриподобни - висока температура, треска, умора, намален апетит, болки в мускулите и ставите, възпалено гърло, главоболие. Често са съпроводени със стомашни симптоми и болки в корема. В някои случаи се проявяват проблеми с дишането и болка в гърдите, а в други - кожни обриви.
Най-опасните усложнения са вътрешни и външни кръвоизливи, както и силна дехидратация, която може да доведе дори до смърт. Фаталният изход е при около 50% от случаите. Често се стига и до сериозни последствия, дори след излекуване. А антителата, които се изграждат, предпазват за около 10 години.
В последните години има няколко случая на епидемии от ебола, а последният е от преди дни, отново в Конго и Уганда. Случаите са над 1000, а смъртните сред тях - над 200. Те са причинени от вариацията на вируса Bundibugyo.
Източник: iStock
На 16 май Световната здравна организация обяви епидемията за извънредна ситуация в общественото здравеопазване от международно значение. И ако спонтанната ни реакция е да си кажем, че случващото е прекалено далеч от нас, то преди дни американски лекар с положителна проба бе изолиран в Германия. В Нидерландия също има случаи на хоспитализиран пациент, посетил страните със засилено разпространение.
На този етап рискът от разпространение на ебола на Стария континент се определя като нисък, така че място за притеснение няма. Това е позицията на Европейски център за превенция и контрол на заболяванията. От там уточняват, че заради начина на заразяване, изглагането на риск е малко вероятно за повечето пътуващи или емигранти, живеещи в засегнатите райони.
Най-вероятният начин вирусът да достигне Европа е чрез хора с инфекция, пътуващи от засегнатите райони към Европа. Но, съдейки по досегашния опит и предишни епидемии, рискът си остава минимален. А най-важното е както стриктният контрол и бързата реакция при установен случай, така и превенцията.
