Основната причина кафявата захар да се завръща в кухните на хората е интересният й вкус и научно доказаният по-слабо калоричен ефект (заради което е предпочитана и от диабетиците) -100г. от кафявата захар се равнява на 373 калории, а 100г. рафинирана захар на 397.
Една от причините, които учените изтъкват, е по-високото съдържание на вода в кафявата захар, поради което често на опаковката виждаме класификации като "мека'.
Впрочем кафявата захар наистина има свойството да попива влагата от въздуха и е добре да я държите в плътно затворени кутии.
А относно въпроса „защо кафявата захар е кафява?", отговорът е - заради меласата, която се отделя при мачкането и варенето на захарната тръстика или цвеклото. Колкото по-наситен е цветът на захарта, толкова по-високо е съдържанието на меласа. Заради хидроскопичните свойства на меласата, кафявата захар е винаги влажна и мека.
Натуралната кафява захар се получава при първата кристализация на пресния тръстиков сироп и има по-високо съдържание на полезни растителни минерали.
След като употребата на нерафинирана захар стана престижна, естествено се появиха и производители, които оцветяват кристалчетата по обратен ред - смесват бяла захар с готова меласа. Така процесът се поевтинява, а крайният продукт е допълнен с химикали.
Най-прочутите видове кафява захар се добиват от красиви островни държави. Видът Muscovado (груба,тъмна захар,със силен примес на тръстиков сок, заради което е по-лепкава) се набавя на Барбадос и Филипините. Видът Demerara се намира само в колонията Гвиана, където е произведена за пръв път, но днес най-големият износ е от остров Мавриций. Най-фината сред тях е Turbinado, която се извлича чрез напарване на сурова захар.
