На бенефиса на "Златните момичета" Илиана Раева говори последна и разплака всички. С треперещ глас тя сподели, пред 12 000 души в зала "Арена Армеец", емоциите си.
"Толкова много съм говорила за момичетата. Може би съм казала всичко и може би цял живот няма да ми стигне да говоря за тях. Сега, като погледнах това, което ви представиха, си мисля, че най-важното, което правиха през тези години, е, че създадоха красиви неща. Те бяха истински, повярвайте ми. Не сме ви излъгали с абсолютно нищо. Всичко прекрасно и трудно, което ни се случи, беше много истинско. Опитвах се да дам много на тези деца. Не само да ги направя големи шампиони, защото те станаха. Опитах се да бъдат много достойни хора. Била съм наистина много строга, но аз знам, че във всеки един момент те са усещали моята любов, огромното ми сърце, което съм дала за тях - за мечтата, която имахме всички и която постигнахме.
Бих искала да им кажа, че, ако през всичкото това време аз нямах вярата на тези момичета, на техните родители, които са тук и ги обичам, и им благодаря, на моята най-голяма гордост, любов и постижение - Ина Ананиева... Искам да ви кажа, че, ако не бяхте и Вие с тази любов и вяра, с която ни изпратихте, особено последния път, щеше да ни бъде много трудно. Можеше да не успеем. Искам да ви кажа на всички, че благодарение на това, което усещахме, на вашата непрекъсната подкрепа през всички тези години, ние успяхме да сътворим нещо много красиво, да Ви зарадваме. Нито един медал не струва толкова, колкото онова, което е стигнало до Вашето сърце. Това, че сме накарали всеки един от вас, пред телевизора, да се гордее, че е българин.
Нашите момичета са най-силни и най-красиви. Те са истински шампионки. Благодаря на всички за тази подкрепа. Мили мои, момичета, постигнахте мечтата си и всичко, за което се борехте. Сега искам да ви кажа нещо много важно. В момента вие сте едни шампионки, със самочувствие, с вяра и високо вдигнати глави. Искам да запомните нещо последно, което ще ви кажа. Помня онези момичета, които дойдоха в залата, с огромни отворени очи, невярващи в бъдещето. Ако искате да постигате в живота и да побеждавате в живота така, както го направихте през тези години и както се научихте да го правите - спомнете си за тези очи. Искам да ви видя във всичко, което правите в живота - с тези детски, чисти, истински очи... Не на шампионките, а на децата, които мечтаят да постигнат всичко. Само така можете да продължите да побеждавате. Обичам ви. Благодаря ви!
Един фантастичен отбор си отива, но ние продължаваме. Имаме прекрасни момичета, които вярват, имат своя пример, стоят с високо вдигнати глави и са горди, че са българки. Това е нашият следващ отбор. Нека вярваме в тях. Пътят им ще е труден, но аз Ви моля да продължите да ни подкрепята и вярвате и в добро, и в трудност".
