За Автора:
Торстен Хавенер е роден през 1972 г. в Саарбрюкен (Зарбрюкен), Германия. Младежкият му идол е Дейвид Копърфийлд, чието изкуство оказва решаващо влияние върху него.
Още в ученическите си години, по време на градски и училищни тържества, Торстен умело демонстрира магическите си умения.
Всичко обаче започва на 12.04.1986 г., когато животът на Торстен Хавенер се променя ненадейно. Това е денят, в който брат му загива при скок с парашут. Няколко седмици по-късно, когато подрежда неговата стая, Хавенер случайно открива няколко реквизита за фокуснически номера, купени от брат му малко преди злополуката.
С помощта на тези атрибути той успява да избяга в свят, в който буквално липсват граници.
Окончателното решение за настоящата си кариера той взима по време на следването си в Монтерей, Калифорния, където изучава Приложна лингвистика и устен и писмен превод.
Още в училище се занимава с близките до фокусничеството области: хипноза, езика на тялото, техники за насочване на вниманието и окултизъм. При едно упражнение по устен превод той добива усещането, че предварително знае какво точно ще каже по-нататък ораторът, чийто доклад превежда.
Това умение е изключително и Торстен решава да го демонстрира пред публика. При явяването си на сцената моли един от зрителите, да си представи мислено образа на човек, когото обича, след което веднага изрича, че мисли за дъщеря си, чието име е Сабина.
Мъжът се разтреперва и по челото му избиват капчици пот. Подобна реакция в досегашната си кариера с класически магически трикове, авторът никога не е бил предизвиквал. Това преживяване усилва намерението му, да се откаже от традиционните фокуснически тикове и изцяло да се отдаде на разчитането на мисли.
И тъй като непрестанно му се задава въпроса: „Как всъщност го правите, г-н Хавенер?", той решава да запознае широката публика с някои важни техники.
Така се ражда идеята за книгата „Знам какво си мислиш", в която Торстен ни дава възможност да надникнем в неговото скъпоценно ковчеже с ментални инструменти. От него той изважда методи, които могат да се приложат в ежедневието - не само на сцената.
Освен това разказва как самият той е използвал тези методи досега и какви изживявания е имал при тяхното приложение.
И след като читателят сам, стъпка по стъпка, се запознае с основните положения на ефективното наблюдение, мислене и оценка, ще придобие умението да разчита мислите на други хора.
Авторът детайлно разглежда езика на тялото и избора на изразни средства. Книгата е увлекателна и достъпно написана. Тя среща много топъл прием сред германските читатели, което личи от факта, че месеци наред стои начело на бестселъровите класации на най-големите електронни книжарници в Германия и на 2-ра позиция в класацията за бестселъри на списание Шпигел .
За книгата:
Хората винаги са мечтали да могат да четат чуждите мисли, за да разпознават безпогрешно какъв човек стои срещу тях. Възможно ли е обаче да се овладее това изкуство?
Според автора на тази книга, човек може да си изгради напълно адекватна преценка за хората, с които общува, ако се научи да се вглежда в детайлите. Трябва също да помним: при общуването от по-голямо значение е не какво казваме, а какво достига до другия.
Важно е да осъзнаваме посланията, които пращаме на събеседника си, както и да разчитаме вярно получените сигнали.
Целта на книгата е да ни покаже как езикът на тялото и изборът на изразни средства издават истинските ни мисли. Проблемът е, че най-често преценяваме хората и събитията през призмата на личния си опит, а той не винаги е надеждна отправна точка.
Възможно е условията да са се променили или пък заключенията ни да са били напълно погрешни!
Затова преценките ни за хората ще са по-точни, ако се откажем от предварителните си нагласи и обърнем специално внимание на невербалните сигнали. Думите могат да ни подведат, но езикът на тялото - никога.
