Красимира Зафирова, която е автор на пет поетични книги, между които „Записки върху сняг" и „Правило 42", и носител на редица национални литературни награди, сега ни поднася първия си роман („На друг език") и отново „Настоява на дълбочината, на подтекста, на интелигентността, на освободеността, на хрумването, но и на една приглушена хуманитарно-социална и виталистична позиция. И в същото време е трезва и хирургически точна в припознаването на живия, протичащия живот. Не се притеснява от собствената си (външно погледнато) енигматичност..."
В романа „На друг език" не липсва нито един от компонентите на успешните книги, появяващи се на световния пазар - тук има бляскава, неразработвана идея, сериозна,
почти педантична работа с източниците, увлекателен наратив и най-важното - безспорен писателски талант.
Едни от най-изтъкнатите умове на планетата преди почти 200 години са сформирали ядрото на общество от посветени, следващи пътя на истинското познание; онова, от което намираме следи в свещените писания, разхвърляни по протежение на 5000 години. Това общество, базирано в САЩ и приело името „Нума" от години работи върху дълбоко засекретен план за преоткриване на изначалния, "истинен" език, който би се превърнал в най-мощното оръжие, съществувало някога. Случайна находка в интернет- пространството насочва вниманието на „Нума" към България, където те изпращат свой агент, натоварен със задачата да проучи доколко е голяма вероятността там да съществува подобна на тяхната организация - нещо, което би довело до опасно накланяне везните на наложеното статукво в неочаквана посока.
Красимира Зафирова умело ни превежда през морето от строго проследени, но останали необяснени факти и заедно с нея читателят акостира на брега на един съвършено нов свят, в сравнение с който пирамидите и НЛО-тата биха били само техническа подробност.
Като добавим към вълнуващия наратив и предоставеният ни от авторката скрупольозно съставен справочен апарат, съперничещ на този при Умберто Еко или Джойс, и бликащото
неподражаемо чувство за хумор, ще видим, че пред нас се разтваря уникална и пленителна книга, каквато, смело можем да кажем, не се е появявала скоро... и не само на българския книжен пазар. Всяка страница от този роман е приключение на духа. „Всяка буква е огнище на творческа енергия."
Книгата притежава също и едно рядко качество, което по определението на Сент Бьов е знак за това, че имаме насреща си истинско литературно събитие - това качество е четивността. Обръщаш страница след страница, воден от нарастващото желание да видиш какво има нататък. Събитията следват едно след друго, появяват се нови и нови тайни. Преплитането на магичното и реалното извежда текста на нивото на
универсалното, което го прави полифоничен и примамливо достъпен едновременно.
