Тези, които ме познават добре, знаят що за човек съм: дай ми да свърша 1000 неща за 10 минути и ще се справя. Накарай ме обаче да стоя и да бездействам в някое барче или дискотека; не мога!

През уикенда стана така, че с един приятел решихме да пийнем по нещо в едно квартално заведение в Студентски град:

- Две бели фрапета - казвам на сервитьорката.

Момичето реши, че това е поръчката за двама ни и почти се врътна да си ходи, когато приятелят ми добави:

- А за мен кафе и минерална вода.

След няколко минути сервитьорката се връща с поръчката, а аз умирам от жажда - докато сложи втората чаша на масата, аз вече бях пресушил първата:

- И още едно фрапе, ако обичате - казвам.

Тя кима одобрително, след малко носи фрапето и прибира другата, вече празна чаша... Говорим си простотии и изведнъж му казвам:

- Ееех, днес гледах едни пуловери по Витошка, за по 300 лв. Мисля да развивам бизнес - ходя по селата, давам по 100 лв. на пуловер бабите да ги плетат ръчна изработка и ги продавам на Витошка за по 300 лв... Яка идея, а?

- Ами... не.

- Що, бе, не ми е известно някой да се е занимавал с бранша на плетящите бабички...

- Ами как да се занимава... голямо текучество, бе, Пешо, голямо текучество!

Хилим се като идиоти и след малко виждам момичето и третата ми чаша пресушено фрапе... Ръгам приятеля ми и казвам:

- Моля те, поръчай ти фрапе този път, че вече направо ме е срам от момичето...

И той, на висок глас:

- Извинявай, донеси му още две фрапета!...

http://psabev.blogspot.com/