Нямаме намерение да разискваме съществуването на Ад и Рай, а ще ви занимаем с едни древни останки, сдобили се с прозвището "Вратата към Ада". Намират се на територията на днешна Турция, сред останките от древния град Хиераполис, разположен в областта на Памуккале. За мястото има редица легенди, че животните, които обикалят там, неизбежно ще намерят смъртта си. Но не и молещите се хора.
Източник: iStock
Пещерата беше преоткрита едва през 2013 г., но за съществуването ѝ се знае от векове. Смята се, че е врата към Ада, обитавана от Хадес, богът на подземния свят.
Пещерата е описана още от древногръцкия историк, географ и пътешественик Страбон. Тя е обвита в митове и легенди, но група учени най-после успяха да разгадаят смъртоносната ѝ тайна. Самият Страбон е описал, че тя е изпълнена с толкова гъсти изпарения, че земята едва се вижда. А биковете, които се вкарват в това пространство, умират по неизвестен начин.
Източник: iStock
Изследване, публикувано в научното издание Archaeological and Anthropological Sciences, твърди, че смъртоносната слава на пещерата се дължи на въглероден диоксид.
За да измерят нивата на газа, учените са използвали портативен газов анализатор. Чрез него те откриват, че изпаренията, изпускани от устието на пещерата и от пукнатини около нея, достигат нива от 4 до 53% вулканичен въглероден диоксид, пише Bloomberg. Концентрацията обаче зависи от това колко издигнали се над земната повърхност са газовете.
Източник: iStock
Въглеродният диоксид е по-тежък от кислорода и остава по-ниско, което дава и отговор на въпроса защо животните са по-честите жертви на газа. Тези, чиито носове са близо до земята, вероятно са вдишвали много повече газ, отколкото хората, които ходят изправени. И ето как научно се обяснява чудотворното "безсмъртие" на свещениците на това място.