Най-прецизните часовници в света работят с равномерно темпо и се разминават само с около секунда на всеки 300 милиона години.
Но мозъкът използва тези ритмични секунди по различен начин и създава свое собствено усещане за време. Но защо мозъкът не може да отчита времето така, както обикновения часовник? Или с други думи, защо времето минава толкова бързо, когато се забавляваме и сме щастливи и защо се бавно, когато ни е скучно.
Оказва се, че начинът, по който мозъкът възприема времето, зависи от неговите очаквания. "Той може да представи вероятността нещо да се случи, макар то все още не се е случило", според д-р Майкъл Шадлен, невролог в Медицинския център в Колумбийския университет в Ню Йорк.
"Всяка мисъл има различни "хоризонти". В една книга например хоризонтите са в края на всяка дума и на всяко следващото изречение. Времето се движи в зависимост от това как предвиждаме тези хоризонти", казва специалистът.
Източник: iStock
Когато сме наистина погълнати от нещо, мозъкът предусеща "голямата картина" и вижда както близките, така и далечните хоризонти, поради което времето сякаш минава неусетно. Но когато скучем, предвиждаме по-близките хоризонти, например края на изречението, вместо края на историята. Тези хоризонти не са свързани в едно цяло и така времето се "проточва".
А любопитното е, че няма едно-единствено място в мозъка, което да отговаря за това как възприемаме времето. По-скоро всяка област, която поражда мисъл и съзнание, вероятно участва в тази задача.
Почти сигурно е, че в мозъка има множество механизми за отчитане на времето. А те нямат нищо общо с циркадните ритми или с това как тялото ни е свързано с 24-часовото въртене на планетата ни, уточняват от Live Science.
Един от механизмите включва скоростта, с която мозъчните клетки се активират една друга и образуват мрежа, когато извършваме дадена дейност. Колкото по-бързо се формират тези пътища от неврони, толкова по-бързо възприемаме времето.
Източник: iStock
Друг механизъм включва хормоните, отделящи се от мозъка. Набор от неврони, които освобождават невротрансмитера допамин - свързан с чувството за удовлетворение и радост - влияе върху начина, по който мозъкът възприема времето. Когато се забавляваме, тези клетки са по-активни, освобождават много допамин и мозъкът преценява, че е минало по-малко време, отколкото е в действителност. Когато пък не се забавляваме, тези клетки не отделят толкова количество от хормона и времето сякаш се забавя.
"Но когато погледнем назад във времето, възприеманата продължителност на дадено събитие включва начина, по който мозъкът е "заложил" паметта", казва психологът д-р Дейвид Игълман от в Станфордския университет. "Мрежите от неврони, които кодират нов спомен, са по-гъсти, отколкото за нещо, което не е ново. Когато погледнем назад, по-сгъстените мрежи създават усещането, че споменът е продължил по-дълго."
Например, ако се сетим за обичаен дълъг полет, който обаче е минал по-бързо от друг път, това е защото мозъкът не е заложил много памет.
"Освен това времето сякаш се ускорява с напредването на възрастта", казва още Игълман. "Когато сме деца, всичко за нас е ново и затова мозъкът изгражда плътни мрежи, за да запомни събитията и преживяванията. Като възрастни обаче сме видели много повече, така че тези събития не подтикват към създаването на такива спомени. Затова човек често поглежда назад към по-младите си години и си казва: "Къде излетя това време?".
