Вероятно срутването на два либийски язовира по-рано този месец възвестява една нова мрачна ера, в която упадъкът на язовирното строителство се ускорява, а смъртоносните аварии стават все по-чести. А последиците могат да бъдат катастрофални за милиони хора.
Резултат от интензивни валежи, предизвикани от средиземноморски циклон, подсилен от климатичните промени, разрушените либийски язовири предизвикаха наводнения, които потопиха част от град Дерна в Средиземно море, удавиха хиляди хора и разселиха десетки.
Така както безпрецедентните пожари, наводнения и бури през тази година запознаха много хора с опасностите от изменението на климата, огромната трагедия в Дерна насочи вниманието към рисковете, които язовирите създават.
А нарастващата опасност от тях се дължи основно на един прост факт - те остаряват. Повечето от язовирите в света са построени преди 1985 г. и наближават или са преминали момента, в който се нуждаят от ремонт. И въпреки това малко от тях се ремонтират.
Източник: iStock
В САЩ, например, където средната възраст на язовирите е 65 години, опасностите са добре документирани от десетилетия, но почти не се вземат под внимание.
В други страни, значително по-бедни от Щатите, положението е много по-лошо. В Либия слабостите на авариралите язовири бяха добре известни. Проучване, публикувано миналата година, предвидливо предупреди, че "трябва да се вземат незабавни мерки за редовна поддръжка". Една от причините, поради които ремонтът не е извършен, е, че Либия все още се възстановява от гражданската война от периода 2014-2020 г. А тя е само една от десетките държави, в които дисфункцията пречи на поддръжката на язовирите.
Изменението на климата също прави по-вероятно разрушаването на тези съоръжения. Проектирането на почти всички големи язовири в света се основава на хидроложки данни, които със сигурност не отчитат промените, които се случват. И сега тези данни не само не са актуални, но и промените, които климата внася в нивата на валежите, усложнява планирането на язовирите. Наводнения, за които се предполагаше, че се случват веднъж на 1 000 години, сега се случват веднъж или два пъти на десетилетие.
Източник: iStock
Рискът, който язовирите представляват за хората, може да бъде частично компенсиран чрез по-внимателно следене на метеорологичните прогнози, изпускане на част от водата в тях и инсталиране на системи за предупреждение - при необходимост от евакуация.
Но най-добрият начин за премахване на опасността е да се премахнат изцяло язовирите. Това важи с особена сила за по-старите, чиито резервоари се пълнят с утайки, които изместват водата и намаляват ефективността им като генератори на електроенергия и водохранилища. Освен това демонтирането им често струва по-малко от ремонта. От няколкото милиона обаче с всякаква големина в САЩ са демонтирани едва около 2 000. Въпреки това движението набира скорост, включително и в Европа, уточняват от Time.
Най-голямата полза от отстраняването на язовирите е екологична - реките се връщат към условията на свободно течащи, подобрява се качеството на водата и циркулацията на мигриращите риби. Премахването също така би намалило емисиите на парникови газове. Проучване от 2021 г. установява, че всяка година резервоарите в света отделят еквивалент на повече от един гигатон въглероден диоксид.
