Ако често ни се случва да тичаме, опитвайки се да стигнем от точка А до точка Б, то най-вероятно сме си признавали, че сме сред хората, които закъсняват. А заради този лош навик може не само да ни се случва да пропускаме срещи, полети и т. н., но дори и да се скараме с близък човек.
И въпреки че повечето хора възприемат закъснението като отрицателна черта на характера и признак за лошо възпитание, според експертите това не трябва да е така. Психотерапевтите твърдят, че хората не закъсняват целенасочено, а просто истински си вярват, че могат да се справят с повече задачи в един ден, отколкото всъщност силите им стигат.
Експертите обясняват още, че често закъсняващите хора са бъбриви по природа и такива, които имат проблем да казват "не", тъй като им се струва, биха пропуснали важна възможност или биха обидили някого. "В този случай нереалистичните им планове за деня са по-скоро отражение на притесненията им, отколкото на вълнението им", казват още специалистите.
Източник: iStock
По думите им друга част от закъсняващите хора са прокрастинатори - хора, които често са заети да правят нещо друго, отлагайки задачата, която всъщност трябва да свършат. "При тази група може да има някакъв елемент на изпълнителна дисфункция. Те може също да се борят с известно ниво на тревожност", обясняват психотерапевтите.
Някои специалисти обръщат повече внимание на това как човек е бил отгледан. Ако родител на дете има навика да закъснява, очаквано е то също да развие тази черта на характера. Според други експерти пък закъсняващите родители е съвсем възможно да отгледат и дете, което в бъдеще да стане педантично точен възрастен, пише New York Post.
