Тайната на дълголетието и вечната младост вълнува науката от десетилетия и дори векове. А ние сме чували какви ли не съвети, с които да успеем да забавим поне малко хода на времето. Сега учените от Северозападния университет в САЩ излизат с нова позиция по темата, която ни дава и нови поводи за размисъл и идеи за промяна.
Според тях, създаването на прости, ежедневни навици, с които да поддържаме нашите вътрешни часовници в синхрон един с друг, може да оптимизира процесите в организма и така да подобни както физическото, така и психичното ни здраве.
През 90-те години на миналия век се появява теорията, че в тялото ни функционира вътрешен молекулярен часовник, който има свой дневен цикъл. Неговата функция е да регулира жизненоважни процеси като метаболизъм, апетит и сън. Тя е позната като циркаден ритъм или часовник.
Източник: iStock
В последните години обаче учените твърдят, че в тялото ни "тиктака" не само един, а много часовници. Някои са на мнение, че по един се намира в почти всяка клетка и тъкан в тялото ни. Има и един главен часовник в мозъка, който се нарича супрахиазматично ядро.
Според американските учени, с напредването на възрастта на вътрешните часовници им е все по-трудно да работят в синхрон един с друг. А този дисбаланс във функционирането на жизненоважни системи, който се получава, предизвиква редица здравословни проблеми.
Десинхронизиране на циркадния часовник може да доведе до сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, диабет тип 2 и рак. Вредите обаче не спират дотук, защото се наблюдават и нарушения в процеса по възстановяване на дефектна ДНК, както и при изчистването на мозъка от увредени клетки. A това може да доведе до когнитивен спад и различни невродегенеративни заболявания, както доказват и проведени експерименти с мишки, предава Daily Mail.
Източник: iStock
И тук стигаме до въпроса как да постигнем синхронизация на циркадните си часовници, за да забавим процеса на стареене. Учените поясняват, че различните часовници реагират на различни външни знаци, за да се настройват. Часовникът на мозъка зависи например от слънчевата светлина, докато тези на периферните органи, като черния дроб, се калибрират спрямо времето на хранене.
Затова да се храним в неподходящо време е един от най-вредните и грешни сигнали, които можем да дадем на тялото си. Ако например прекалим с храната късно вечер, когато мозъкът ни трябва да си почива, това го обърква и води до нарушаване на синхрона между вътрешните часовници.
Ако пък първото нещо, което правим сутрин, е да закусваме, това дава правилен сигнал на метаболизма ни да се стартира и часовниците да се настроят правилно за предстоящия ден. Очевидно е от съществено значение времето, в което се храним, но е важно и по колко ядем.
Източник: iStock
Според някои изследвания ако намалим общия дневен прием на калории до 1400 за жените и 1750 за мъжете, това може да ни помогне да поддържаме вътрешните си часовници в синхрон.
В напреднала възраст пък дневната светлина, която е необходима за настройването на часовника на мозъка, може да се окаже проблем, защото лещите в очите стават по-малко прозрачни и броят на възприемчивите към светлина клетки в ретината намалява.
Така ставаме по-малко чувствителни към нивата на светлина. А това, което можем да направим, е да прекарваме колкото се може повече време на открито като най-важна за настройването на циркадните часовници е слънчевата светлина сутрин. И по този начин си гарантираме вътрешен синхрон, който е предпоставка за дълголетие.
