Утре, 22 февруари, е последният ден на зимните олимпийски игри. Въпреки че те не са толкова мащабни, колкото летните, интересът към тях също е доста голям. А в последните издания виждаме все повече млади участници, които с поколението, към което принадлежат, носят и неизбежна промяна - в гледните точки, във важните теми покрай състезанията и въобще в начина, по който се гледа на спортния форум.
Модерно е да се говори за Gen Z - поколението, родено между 1997 и 2012 г., което днес или прави първите си стъпки в кариерата и живота, или вече жъне сериозно успехи. И именно това поколение е готово не само да се бори за медали, но и за това на тях да не се гледа просто като на едни машини за победи, а като на човешки същества със своите чувства и желания.
Днес Олимпийските игри са много по-различни в сравнение с преди две-три десетилетия, защото получаваме информация за тях буквално отвсякъде, най-вече от социалните мрежи. А участниците им също са много по-близо до нас, защото повечето са популярни и именно там, в Instagram и TikTok, следим ги, знаем колко често тренират, коя е любимата им храна и кой им е гадже.
@juttaleerdam She’s baaaaack
original sound - The hoppers
Именно там те често са откровени и за преживяванията и емоциите, които съпътстват и участието им на спортния форум. Виждаме стаята, в която спят вече, залата, в която се хранят, участниците, с които са се сприятелили. А след победа или загуба бързат да отправят послание на хилядите, понякога и милиони, последователи. И да споделят как са се почувствали, какво ги е наранило и какво ги е зарадвало.
И с тези свои признания, че поставят темата за психичното здраве на преден план. Защото дълго време на спортистите сякаш не им беше разрешено да изпитват емоции. Смятахме ги за войници, които сами сa избрали този път и нямат право да сe оплакват. А междувременно много добре знаем колко важна е силната психика за успеха на всяко състезания. Последният красноречив пример за това бе Илия Малинин, който изненадващо се провали, когато всички очакваха рекорди и медали от него.
Източник: GettyImages
Може би обаче трябва да върнем лентата малко по-назад до 2020 г., когато гимнастичката Симон Байлс взе решението да прекрати участието си на Олимпийските игри в Токио, посочвайки като причина за него влошеното си психично здраве. И ако тогава това беше прецедент, сега сякаш няма да има толкова изненадани, ако друг спортист реши същото. Особено ако е Gen Z.
Представителите на това поколение говорят за важното на психичното здраве и споделят как го поддържат. Посещават психолози, практикуват медитация и осъзнатост, водят си дневници. И мнозина на възраст 20 и няколко години осъзнават, че психичната устойчивост ги прави наистина конкурентоспособни.
Затова и я тренират, точно както и мускулите си. Работят и върху начина си на мислене. Някои използват и модерни думи като манифестиране - да си представяш, че си спечелил златен медал, си е наполовина спечелен медал.
Източник: GettyImages
Има пък други млади спортисти, които уплътняват свободното си време с други занимания и хобита като плетене или свирене на укуле например. И, разбира се, споделят и тези моменти с последователите си в социалните мрежи. А с това допълват имиджа си и показват на другите млади какво трябва да правят, за да бъдат наистина успешни. Без вредни навици, без алкохол, без купони до зори, както беше модерно до скоро. И в тук може да заключим, че промяната е за добро.
Не толкова категорично е мнението за една друга чувствителна зa мнозина тема - равенството между половете. И не говорим само за спорните случаи на спортисти, преминали през смяна на пола, и коментарите дали един бивш мъж е често да се състезава с тези, които да родени като жени.
Източник: GettyImages
Става дума и за това, че мъжете вече не смятат, че е срамно да се разплачеш от тъга след загуба или от радост след победа. Не крият емоциите си, а им дават свобода. Точно както правят и със своите лични възгледи, които често са свързани и с политика и други важни социални въпроси. На тези олимпийски игри видяхме как рускиня носи Украинския флаг и предвожда украинската делегация.
Видяхме и как Айлин Гу не се поколеба да говори открито за критиките, които е получила, защото избра да се състезава за Китай, а не за САЩ. Не остана и длъжна на никого, защото публично защити решението си. А мнозина защитиха нея и свободата на избор.
И така спортисти като нея се превръщат в яркия пример за това как Олимпийските игри все повече се превръщат в място не само за спортни победи, но и за трансформация - както лична, така и на обществото, в което живеем.
