Лешоядите често са сред най-недооценените обитатели на дивата природа. Макар за мнозина да са символ на смъртта, всъщност те имат ключова роля за здравето на екосистемите. Хранят се с мъртви животни и по този начин бързо премахват потенциални източници на зарази, ограничават разпространението на бактерии и патогени, и подпомагат естествения кръговрат в природата.
Присъствието им е своеобразен индикатор за добре функционираща екосистема - когато лешоядите изчезват, последствията не се ограничават само до един вид, а могат да нарушат целия естествен баланс. Затова завръщането им е много повече от успех за опазването на една птица - то е знак, че природата има шанс да възстанови изгубеното.
А в България тази история е особено показателна. Лешоядите са сред най-ярките примери за това колко трудно природата може да си върне един изчезнал вид и колко лесно човекът може отново да го отнеме. През последните десетилетия страната ни извървя дълъг път - от почти изчезнали популации до успешното възстановяване на видове, благодарение на години природозащитна работа на различни организации, сред които Българското дружество за защита на птиците, "Зелени Балкани" и Фонд за дивата флора и фауна. БДЗП има проект за черния лешояд в Родопите, а "Зелени Балкани" и Фондът за дивата флора и фауна от години работят за популацията на черния лешояд в Стара Планина. Отново на "Зелени Балкани" се дължи пускането на първия брадат лешояд в българската природа.
Зад успешните резултати на тези организации стоят огромни усилия и труд - от международни сътрудничества, мониторинг и научни изследвания до присъствието на терен, освобождаването на птици и проследяването им с GPS предаватели. Благодарение на тази работа черният лешояд отново е част от българската фауна, а програмата за завръщането на брадатия лешояд постави началото на нова страница за вид, изчезнал като гнездящ от страната. Но сред най-сериозните заплахи за птиците продължава да бъде незаконното използване на отрови.
Преди няколко дни именно на такъв инцидент се натъкват природозащитниците в Национален парк "Централен Балкан", сред които е и д-р Добромир Добрев от БДЗП - ръководител на проекта "Завръщането на черните лешояди в Родопите". Случаят се превръща в един от най-тежките, регистрирани у нас, а окончателните отговори за причината за смъртта на птиците предстои да бъдат дадени от разследването, като преди часове стана ясно, че вече има задържан по случая.
Източник: БДЗП
Д-р Добромир Добрев от БДЗП
Запознайте се с експерта:
Д-р Добромир Добрев от БДЗП е ръководител на проект "Завръщането на черните лешояди в Родопите". Той е и един от хората, които откриват убитите лешояди в Национален парк "Централен Балкан"
"Към днешна дата със сигурност знаем за смъртта на минимум осем лешояда - два белоглави, пет черни и един брадат. За нещастие има данни от 20 август за още един черен лешояд, който е наблюдаван с признаци на отравяне. Какво вещество е използвано, дали е използвано и всички други подробности са част от досъдебното производство и трябва да бъдат установени от отговорните институции при провеждане на разследването", споделя пред Lifestyle.bg д-р Добромир Добрев, който определя случилото се като безпрецедентно за съвременната история на страната. Особено тревожен е фактът, че жертвите са представители на три различни вида.
"Това е най-голямото отравяне на лешоядни птици в България в най-новата ни история. Особено тежко е по отношение на видовия състав - имаме жертви от три вида лешояди от общо четирите вида, които се срещат в страната ни. За нещастие, това е прецедент и за целия Балкански полуостров."
Мащабът на случилото се не се определя само от броя на намерените птици. Част от тях произхождат от различни райони на страната, което показва колко подвижни са популациите и колко далеч могат да стигнат последиците.
"Много е трудно към момента да се установят конкретните ефекти върху отделните субпопулации на лешоядите в България. Фактът, че на мястото има отровени птици, произхождащи от различни части на страната е показателен колко сериозен е инцидентът."
И това е поредният тежък удар върху малки и уязвими популации. През последното десетилетие при подобни случаи България вече е загубила повече от 70 лешояда от четири вида.
Сред загиналите птици от последните дни е и първият брадат лешояд, освободен у нас. Загубата му има особена тежест, защото завръщането на вида е част от международна програма с десетилетна история.
"Загубата на единствения брадат лешояд поставя огромно петно върху авторитета на страната ни от международна гледна точка, където програмата за възстановяване на вида работи от началото на 80-те години по строги правила и критерии. Най-тъжното е, че птицата живя малко повече от година в дивата природа, измина хиляди километри в Европа и загина едва в своята ранна детска възраст."
Източник: iStock
Брадат лешояд
Именно възрастта на птицата прави загубата още по-тежка. Брадатият лешояд съзрява най-късно от тази гилдия хищни птици - на осмата-деветата година, което означава, че всеки индивид, върнат в природата, е дългосрочна инвестиция в бъдещето на вида.
Проблемът с отровните примамки обаче далеч не е характерен само за България. Той съществува в различни части на света и обикновено е свързан с опити за незаконен контрол на хищници.
"Отровните примамки се използват широко в цяла Европа, както и в глобален мащаб. Магнитудът на тази заплаха за дивата природа и човека винаги е бил голям. В момента се подобрява нашето знание за него, тъй като голяма част от птиците са снабдени с GPS устройства и научаваме за тези случаи."
Според Добрев причината най-често е конфликтът между хората и наземните хищници. Вместо законови и контролирани методи обаче се използва отрова, която не може да бъде насочена само към набелязаното животно. Тук се намира и една от големите разлики между България и държави, които вече са изградили специализирани механизми за борба с престъпленията срещу дивата природа.
"Разликата е, че в Западна Европа държавните институции работят с пълен капацитет за разкриването на виновниците. Тези престъпления се категоризират като значими, защото унищожават националното природно богатство и поставят в сериозен риск и за здравето на човека. Много добър пример в това отношение е Испания, където има специална полиция, която се занимава единствено с такива престъпления. Тоест в България трябва да се подобри прилагането на закона с цялата негова строгост спрямо този род престъпления."
В България обаче липсват ефективни присъди за извършителите на подобни престъпления. Според д-р Добрев проблемът започва още с начина, по който се възприемат тези случаи.
"Веригата се къса още в началото, тъй като в България това се приема като незначително деяние. У нас липсва добра практика в това отношение, няма добре развит човешки капацитет, както и аналитичен инструментариум, за да може да се обработват подобни инциденти по надлежния ред, което да доведе до намирането на извършител и привеждането на ефективни присъди."
Източник: iStock
Белоглав лешояд
Все пак през последните години има опит тази система да бъде променена. Важна стъпка е Националният план за действие за борба срещу незаконното използване на отрови в дивата природа 2021-2030 г., иницииран като предложение от БДЗП още през 2017 г. В основата му са и натрупаните през годините знания, както и създаденият от дружеството специализиран екип за борба с отровите с обучени кучета.
За да има реална промяна обаче е необходимо да се промени не само начинът, по който институциите разследват подобни случаи, но и отношението към самото използване на отрови.
"Трябва и държавата да налага строг контрол, за да се стигне до установяването на извършителите и налагане на наказанията, предвидени в закона. Не на последно място - промяна в образованието на децата, младото поколение, което да се възпитава с уважение към националното природно богатство на България и неговото опазване."
Източник: iStock
Черен и белоглав лешояд
Това е особено важно на фона на постигнатото през последните години. България не просто е увеличила броя на лешоядите си - тя е изградила научен и природозащитен капацитет, който я поставя сред водещите страни в Европа.
"Ако допреди няколко дни бяхте попитали някой от водещите експерти по лешояди в Европа кое е едно от най-безопасните места на континента за тези птици, да дадат един пример за успешна работа, много вероятно биха посочили България. Смело можем да твърдим, че едва ли има друга държава в Европа, в която да съществуват по-добри системи за мониторинг на египетски и белоглави лешояди, където да са приложени толкова многообразни и иновативни методи за тяхното изследване и опазване", категоричен е Добрев.
По думите му цифрите говорят сами за себе си - над 30 научни публикации в едни от най-реномираните световни научни журнали, работа по опазването на тези видове на три континента, експерти по лешоядите, част от специализирана световна работна група към Съюза за защита на природата - най-реномираната организация по отношение на класификацията и категоризирането на видовете в глобален мащаб, и още, и още. Най-видимият знак за този успех е завръщането на два вида, които вече са били изгубени за българската природа.
Източник: iStock
Черен лешояд
"Черният и брадатият лешояд бяха възстановени за българската фауна. При първия вид само за седем години националната популация от нула двойки се повиши до около 30."
Именно затова случилото се в Национален парк "Централен Балкан" има потенциала да се превърне в много повече от пореден случай на незаконно използване на отрова. То показва колко крехък може да бъде успехът, когато става дума за редки видове.
"Въпреки това има риск подобни инциденти да обезсмислят десетилетия усилия и работа. За да не се случи това е необходимо едно единствено нещо - желание."
Според д-р Добрев България разполага със страхотни професионалисти, които имат необходимите знания и умения. Това, което трябва да се промени, е начинът, по който системата реагира, когато природата стане жертва на престъпление.
"Нужни са тясна координация между отделните отговорни институции, повишаване на капацитета в това направление, засилен контрол и ефективни наказания при нарушаване на законите. Нужно е и разкриването на престъпленията срещу природата да стане приоритет, за да бъдат поне намалени."
Източник: БДЗП
Д-р Добромир Добрев от БДЗП
Работата на природозащитниците продължава независимо от поредния тежък удар. Мониторингът не спира, както и усилията за укрепване на популациите и намаляване на рисковете за птиците, и за защитата им в бъдеще на национално, и международно ниво.
Историята на лешоядите в България показва, че възстановяването е възможно. Но показва и друго - че природозащитният успех не е даденост. Той трябва да бъде защитаван всеки ден. И затова последните думи на д-р Добрев звучат не толкова като заключение, колкото като предупреждение и надежда едновременно.
"Въпреки трудностите, с които се сблъскваме не за първи път, запазваме убедеността си, че природата може да бъде съхранена, още повече, когато на наша страна застават все повече хора. С подкрепата и разбирането на обществото целта ни става по-близка и постижима."
