През лятото едно от нещата, които човек иска да направи, е да стегне куфара, да остави работата и грижите у дома и да се отправи към морето.
За съжаление обаче, морето невинаги ни посреща така, както ни се иска. И за това вина няма природата, а ние, хората. В края на месец юни 2026 г. медии като БНТ, БНР и Свободна точка обвиха, че са постъпили стотици сигнали от граждани за замърсяване на плажове по Южното Черноморие.
Бързо се разбира и какъв точно е причинителят му - мазут. За да разберем по-добре какво точно се случва по българското Черноморие и колко опасно е замърсяването с мазут, се свързахме с доктор Радослава Бекова, ихтиолог и хидробиолог в катедра "Морска биология и екология" към Института по океанология към БАН.
Източник: iStock
Какво точно представлява мазутът:
Разговорът ни започна именно с изясняването на този въпрос, защото много хора през живота си са чували за мазут, може и да са виждали такъв, но дали наистина знаят какво представлява.
"Мазутът е тежък нефтопродукт, остатъчна фракция от преработката на нефт. В сравнение с по-леките горива той е по-гъст, вискозен, тъмен, лепкав и по-трудно се разгражда в морската среда", казва д-р Бекова.
Разяснява ни, че когато той попадне във водата, част от по-леките му компоненти могат с времето да се изпарят или разсеят, но не такъв е случаят с тежките фракции. Те се сгъстяват и така слепват с пясък и органичен материал и се образуват катранени топчета, познати като tar balls.
Запознайте се с експерта:
- д-р Радослава Бекова е ихтиолог и хидробиолог в катедра "Морска биология и екология" към Института по океанология към БАН.
"NOAA (Националната агенция за океански и атмосферни изследвания) описва tar balls именно като остатъци от нефтени разливи или тежки нефтопродукти, които след престой в морето променят физичните си характеристики и могат да бъдат изхвърляни на плажовете."
Колко опасно е това за екосистемата в Черно море
Тук, както и в много други случаи, се оказва, че опасността зависи от редица фактори - количество, времето на престой във водата, точния химичен състав, метеорологичните условия и теченията. Също така и дали замърсяването ще достигне до по-чувствителни местообитания.
"Не бих го определила като безобиден проблем, дори когато се наблюдава под формата на отделни топчета по плажа."
Източник: iStock
Причината е, че нефтените продукти, към които, както вече разбрахме, спада и мазутът, действат по няколко начина на морската екосистема.
- Механично - покриват организми, яйца, ларви, водорасли, дори перата на птиците;
- Химично - чрез токсични компоненти, включително полициклични ароматни въглеводороди;
- Екосистемно - замърсяват крайбрежни местообитания, дънни седименти и цели хранителни вериги.
"NOAA посочва, че нефтът може да бъде токсичен при поглъщане или вдишване, да предизвиква кожни и очни раздразнения, да задушава малки риби и безгръбначни и да нарушава терморегулацията на птици и бозайници чрез омазняване на перата и козината", разяснява д-р Бекова.
И се оказва, че за Черно море такъв тип замърсяване е особено опасно и чувствително. "Защото то е полузатворен басейн с интензивен корабен трафик, силно натоварена крайбрежна зона и редица уязвими местообитания, като пясъчни плажове, дюни, скални брегове, устия на реки, влажни зони и зони от Натура 2000."
Източник: iStock
"Най-пряко засегнати при подобни замърсявания са водолюбивите птици, крайбрежните безгръбначни, рибните яйца и ларви в плитководната зона, както и организмите, свързани с пясъчните и скалистите местообитания."
Има ли риск за хората
Тук хората се оказваме по-слабо засегнати и с много нисък риск, но не и нулев. "Основният проблем е директният контакт с кожата, замърсяване на дрехи и вещи, възможно дразнене на кожата и очите, както и поглъщане при деца, ако играят с пясък или замърсени топчета", пояснява д-р Радослава Бекова.
Както може да предположим, единичният и кратък допир с мазут най-често причинява локално дразнене на кожата. "Но продължителният контакт не е препоръчителен. EPA/NOAA материали за tar balls посочват, че обичайно здравният риск е минимален, но остатъците трябва да се отстранят възможно най-бързо от кожата, защото при някои тежки нефтопродукти продължителният контакт може да предизвика алергична реакция или раздразнение."
Източник: iStock
Тоест, не трябва да пипаме мазутните топчета с голи ръце. И при никакви обстоятелства да не позволяваме на деца да ги пипат и да си играят с тях, както и да не влизаме във водата, когато има видими нефтени частици в нея.
Ако все пак по някаква причина мазут или друг нефтопродукт попадне по кожата ни, не трябва да се опитваме агресивно да го изтъркаме, нито да го отмиване със силни разтворители.
"Тъй като тези вещества са мастноразтворими, участъкът може първо внимателно да се почисти с растително олио (слънчогледово олио или зехтин) или бебешко олио, а след това да се измие с мек сапун и вода. При дразнене, зачервяване или попадане в очите трябва да се потърси медицинска помощ", съветва д-р Бекова.
Източник: iStock
На какво най-често се дължат разливите на мазут
Това е може би е най-обширният въпрос, защото отговорът не е толкова лесен. Когато стане дума за източник на замърсяване, то най-често говорим за корабоплаване, аварии с танкери или товарни кораби. Не са изключени и лош контрол, и незаконно изхвърляне на нефтени отпадъци.
"В Черно море допълнителен рисков фактор е военният контекст и увеличената несигурност около корабоплаването, включително дейността на т.нар. "сенчест" или "призрачен" флот - кораби, използвани за заобикаляне на санкции, често с непрозрачна собственост, сменяни флагове, неясна застраховка и по-висок екологичен риск."
Източник: iStock
Д-р Радослава Бекова споделя пред Lifestyle.bg, че официалните данни на МОСВ за периода 1-30 юни 2026 г. в РИОСВ - Бургас, РИОСВ - Варна и Басейнова дирекция "Черноморски район" са за постъпили близо 200 сигнала за мазутни топчета.
МОСВ също така твърди, че всеки сигнал е проверен, но не е установен брегови източник на замърсяването.
"Тук е важен един нюанс. Официално беше съобщено, че според транспортното министерство става дума за замърсявания със "стари нефтопродукти", а "Морска администрация" е посочила, че няма замърсяване на повърхността на водата. Аз не бих приела безрезервно извода, че това са просто "стари мазутни топчета", ако той не е подкрепен с химичен fingerprint анализ, например сравнение на въглеводороден профил, PAH състав, диагностични съотношения и степен на изветряне. Самият факт, че мазутът е изхвърлен като топчета, не доказва автоматично, че произходът му е стар и неактуален. Топчета могат да се образуват и след сравнително скорошно замърсяване, когато тежък нефтопродукт престои известно време в морето, претърпи изветряне, раздробяване и смесване с пясък, органичен материал или суспендирани частици."
Източник: iStock
Според д-р Бекова, щом замърсяването е донесено от морето и няма установен брегови източник, то логиката сочи, че източникът на замърсяване е морски - корабен трафик, незаконно заустване или разлив. Но смята, че твърдението "стари нефтопродукти" не бива да приключва темата.
"Черно море вече има актуален контекст на повишен риск. През декември 2024 г. два руски танкера от типа "Волгонефть" пострадаха в района на Керченския проток, като Reuters съобщи за разлив на нефтопродукти и подчерта, че инцидентът поставя въпроса за екологичните и застрахователните рискове при остаряващи танкери, свързвани с руския "shadow fleet". През юли 2026 г. Reuters съобщи и за атаки срещу танкери от руския "shadow fleet" в Азовско море, използвани за доставка на гориво към Крим; също така се отбелязва, че Украйна настоява съюзниците ѝ да ограничат корабите, които заобикалят санкциите при транспорт на руски нефт. В по-широк план Atlantic Council оценява, че сенчестият флот създава сериозни рискове за крайбрежните държави, включително аварии, сблъсъци, разливи на нефт и други опасни вещества, именно заради по-ниската прозрачност, проблемите със застраховането, флаговете и контрола."
Как се почиства мазутът
Почистването зависи от това къде точно е замърсяването - дали е във водата, върху пясъка, по скали, или в местообитания, които са категоризирано като чувствителни.
"Във водата се използват бонови заграждения, скимери, сорбенти и механично събиране, ако петното е достатъчно концентрирано и условията позволяват. По пясъчните плажове обичайно се прави ръчно събиране на мазутни топчета и замърсен материал, а при по-големи количества - внимателно механизирано пресяване."
Източник: iStock
Но подходът с машини трябва да е внимателен, за да не се отнема излишно количество чист пясък и да се уврежда бреговата ивица.
Вече съвсем различен и по-внимателен трябва да е подходът на почистване при дюни, растителност и скалисти брегове.
"Груба механизирана намеса може да нанесе повече щета от самото замърсяване, например чрез разрушаване на дюнна растителност, уплътняване на пясъка, ерозия и увреждане на местообитания. Затова при чувствителни участъци е за предпочитане ръчно, селективно събиране, маркиране на замърсените зони, документиране и последващо третиране като опасен или специфичен отпадък според указанията на компетентните институции."
В крайна сметка, д-р Радослава Бекова смята, че мазутните топчета не трябва да се драматизират излишно и извън фактите. Но също така не бива да бъдат омаловажавани.
"За мен най-важното е да има проследимост: пробовземане, химичен анализ, сравнение на профила с възможни източници, публичност на резултатите и засилен контрол върху корабоплаването. Без такива данни не може убедително да се твърди нито откъде точно идва замърсяването, нито че то е просто "старо" и без актуален източник", завръшва тя.
Сигнали за замърсяване могат да се подават както на 112, така и директно към Басейнова дирекция "Черноморски район" на тел. 0886 406 816.
