Всички сме го правили като деца - да оплезим език и да чакаме снежинките да падат на него или направо да загребем сняг и да го хапнем. Оказва се обаче, че е има доста причини да не го правим и да не позволяваме на децата си да прекаляват с това "лакомство".

Източник: iStock
Образуването на снежните кристалчета действа като своеобразен филтър за водата и може да приемем, че току-що образувалия се сняг е чист. Проблемът идва обаче, когато снегът наближи земята и падне върху нея.
"Снегът събира повече тежки метали и други замърсявания от атмосферата и от дъжда. Причината е по-голямата му площ и по-бавната му скорост," казва директорът на Лабораторията по сняг и лавини към Държавния университет на Монтана Джорди Хендрикс.

Източник: EPA/БГНЕС
Според Хендрикс, колкото по-дълго снегът остане на земната повърхност, толкова по-замърсен е, защото поема прах и замърсявания от земята. Важно значение има и мястото - естествено, че снегът по високите части на Рила е по-чист от този в центъра на София.
Хендрикс прави няколко последни предупреждения - да си позволяваме да ядем сняг само, ако е наскоро навалял на чисто място. И да избягваме всякакъв, който не е искрящо бял.