Проблемът с пластмасата, особено тази за еднократна употреба, е глобален и актуален не от вчера и от днес. Въпреки това ефективно решение за него все още липсва. А понеже е и комплексен, постоянно се въвеждат нови мерки с цел ограничаването му. Някои на национално ниво, а други и на по-високо - например за ЕС.
В много държави на континента от години функционира т.нар. депозитна система за пластмасови бутилки и алуминиеви кенове. С нея заплащаме предварително депозит за опаковката, а след като я върнем на съответните места, от които отива за рециклиране, си го получаваме обратно. По този начин се стимулира разделното събиране и се намалява количеството на вредния отпадък.
Към момента 19 европейски страни са въвели тази система и броят им непрекъснато расте. Очаква се тя да заработи и в Испания тази есен, а в Обединеното кралство - догодина. Пионери са скандинавските страни като в Швеция е в действие още от 1984 г. Германската от 2003 г. пък е една от най-успешните системи на континента. Естония е първенец в Източна Европа преди цели две десетилетия.
Източник: iStock
А сега и България прави стъпка напред, за да се превърне една от следващите с депозитна система. За нея се говори отдавна, но въвеждането й все се отлага напред във времето, вероятно и заради липсата на продължително функциониращо постоянно управление. Но сроковете на ЕС не чакат и до 2030 г. трябва да успеем да постигнем 65% рециклиране на битови отпадъци и 75% рециклиране на отпадъци от опаковки, както и 10% максимум депониране до 2030 г.
Министерството на околната среда и водите публикува за обществено обсъждане проект за изменение в Закона за управление на отпадъците, в който е заложено въвеждането на депозитна система. Говори се и за създаването на национален депозитен оператор, който да контролира процеса.
С този законопроект се цели прилагането на изискванията от Регламент (ЕС) 2025/40 относно опаковките и отпадъците от опаковки и постигане изискваните нива на разделно събиране, повторна употреба и рециклиране. Именно в него е разписано, че ако не се постигне поне 80% събираемост и рециклиране на пластмасовите бутилки и метални кенове до 2026 г., то трябва да се въведе депозитна система.
Източник: iStock
Общественото обсъждане продължава до 21 май. Целия законопроект можем да видим тук. На последващ етап се очаква да стане ясно каква точно ще е цената на депозита, който ще заплащаме за всяка бутилка или кен. Знае се обаче, че връщането му няма да е обвързано с нова покупка, а само с връщане на опаковката, предава БТА.
Според данни на Европейския парламент, на всеки жител на ЕС средно се падат по 189 кг отпадъци от опаковки през 2021 г. Това е увеличение с над 20% в сравнение с предишното десетилетия, а последствията върху природата също се увеличават. Последните данни конкретно за България са от 2019 г., когато е изчислено, че на човек се падат 79,5 кг отпадъци от опаковки. Към днешна дата това количество най-вероятно се е увеличило.
Източник: iStock
Що се отнася до рециклирането на тези опаковки, процентът му непрекъснато расте - от 25.2% през 2005 г. до 40,7% през 2022 г. Оценено е, че между 19 и 23 милиона тона пластмаса се изхвърлят в почвите, реките и океаните всяка година. И колкото по-слабо е рециклирането, толкова по-голямо е това количество, както и генерираните парникови газове.
За да бъде преработването на пластмаса и създаването на продукти от рециклирания материал ефективно и изгодно, са нужни огромни количества суровина. Затова и подобни мащабни проекти като национална депозитна система биха могли да го осигурят.
И като техен плюс може да се посочи не само увеличаване на процента на разделеното събиране и намаляване на отпадъците в околната среда, но и ръст на изделията от рециклирана пластмаса, които отново са бонус за околната среда и част от една кръгова икономика.
