Самочувствието (или да приемаме и ценим себе си и личната си стойност, както гласи определението) е крайъгълният камък за успеха в отношенията ни както в личен план, така и на работното място. То ни дава увереността да приемаме нови предизвикателства без страх, да се чувстваме по-мотивирани, решителни, сигурни и спокойни. Затова и е необходимо да бъде приоритет за всеки.
Факт е обаче, че ниското самочувствие е проблем не само при подрастващите, но и при възрастните. По данни на Psychology Today цели 85% от хората в зряла възраст по света се борят с него.
Според психолозите обаче има лесен начин, с който ниското самочувствие може да бъде преодоляно. И той се състои в изграждането на няколко простички навика.
Източник: iStock
Първият от тях има за цел да "пребори" вътрешния ни личен критик. Според специалистите всеки човек има такъв - това обикновено е онова гласче в главата ни, с което понякога водим спор и ни натрапва негативни мисли.
Когато обаче усетим, че това се случва, психолозите съветват да прекъснем потока ни от мисли и да се запитаме има ли нещо позитивно в тях, или са по-скоро негативни. Тогава ще си дадем сметка, че се критикуваме и съмняваме в себе си, което единствено ни вреди. А на това можем да противодействаме като си поемем дълбоко въздух, усмихнем се сами на себе си, докато издишваме и заменим негативните мисли за себе си с положителни такива.
Източник: iStock
Когато тази практика се превърне в навик и започнем по-често да си водим позитивни "разговори" със себе си, с времето ще усетим, че самочувствието ни се е повишило.
Друг начин, препоръчван от психолозите, с който можем да постигнем това, е съставянето на списъци. Реализирайки идеите си и отхвърляйки задачите, в течение на деня ще се чувстваме по-продуктивни. А това няма как да не даде отражение и на самочувствието ни, пише Parade.
Още един полезен навик, който можем да си изградим, е да започваме всяка сутрин с припомняне как сме помогнали на някого вчера и с мисълта какво можем да направим днес, за да усмихнем още някого. Понякога е достатъчно просто да се чуем с близките си, които са далеч от нас или да отделим време да се видим с онези, с които можем.
