Социалната изолация нанесе сериозни психологически щети на мнозина, независимо дали ги осъзнаваме. Пандемията няма да подмине и децата в това отношение, ако не внимаваме, особено с начина, по който се изразяваме за околните и за самите тях.
Работата вкъщи и онлайн обучението накуп промени всекидневието ни и всички заживяхме като едно голямо семейство в буквалния смисъл на израза.
Независимо дали малки и големи са седнали да вечерят, или родителите разговарят по телефона, или са с компания на масата, децата чуват и попиват всичко. Да не говорим за склонността им да подслушват без грам да се усетим.
Източник: iStock
Но какъв е резултатът от това тяхно умение и вродено любопитство? Отговорът отново идва от психолозите.
До 5-годишна възраст децата вече са развили самочувствие. И то се изгражда въз основа на това, което слушат от околните, както и на личното си взаимодействие с другите.
Според специалистите момчетата развиват по-позитивен тон, когато родителите им говорят любезно. При момичетата обаче водещият фактор са учителите.
Източник: iStock
И понеже в момента много от нас влизат в ролята на преподаватели заради дистанционното обучение, трябва да внимаваме какво говорим пред децата ни, независимо от пола им.
От една страна, когато малките чуят негативните коментари за някого друг, те приемат нашите мисли и чувства и променят отношението си. Тоест, те са склонни да проявят пристрастие към конкретни личности или тип хора, които дори не са виждали.
И то на възраст, в която формират своето собствено поведение и самочувствие, като отчитат и начина, по който другите се отнасят към тях. Много лесно биха си представили как приятелите им, да речем, говорят зад гърба им.
От друга страна е важно и какво казваме за децата си, независимо дали са до нас или ни подслушват. Ефектът е един и същ.
Източник: iStock
Според доктор Сара Карбоун, трябва да се съсредоточим върху поведението им, а не върху конкретни техни черти от характера.
Коментарите относно положителни неща, които те могат да контролират, със сигурност биха повишили самочувствието им. Най-малкото защото по този начин им помагаме да направят разлика между техните възможности и чувствата им.
Източник: iStock
Освен това, когато обсъждаме тяхното лошо поведение, е добре да го направим в реално време, защото децата трудно възприемат критики, свързани със събития, които са се случили отдавна.
Изказвания от типа: "Тя е толкова умна" могат само да създадат усещането за прекалено големи очаквания у детето от страна на родителите, дават пример от Insider. Вместо това е добре да се съсредоточим върху конкретни усилия на рожбите ни, за да ги насърчим да приемат предизвикателства, да научават и да изследват нови неща.
